Unknown

- Точно така, същите са - оповести той, след като отново свери сервизите.

Показа снимката и на Беки. Кати и Питър Фелоус също разгледаха внимателно всяка част от сервиза и я свериха с фотографията и трябваше да се съгласят с Дийкинс, че съвпадението е пълно.

- Та това сервизче е откраднато преди три месеца от Музея на среброто в Абърдийн - обясни инспекторът. - Ония некадърници от местната полиция дори не си дадоха труда да ни уведомят. Очевидно смятат, че не им влиза в работата.

- И какво ще правим сега? - попита Беки.

- Колегите в Нотингам вече са гостували на госпожа Досън и са открили и други сребърни предмети и накити, укрити в къщата. Отвели са я в участъка, та, както биха се изразили журналистите, тя да съдейства на разследването. - Дийкинс прибра вестника в чантата. - Позвъних, за да потвърдя какво съм научил и вероятно още днес госпожа Досън ще бъде обвинена в кражба. Но се опасявам, че ще се наложи да занеса сервиза в Скотланд Ярд - като веществено доказателство.

- Разбира се - отвърна Беки.

- Сержантът ще ви издаде разписка, лейди Тръмпър. Искам да ви благодаря и за съдействието. - Инспекторът погледна възхитен сервиза и се поколеба. - Една месечна заплата.

Той вдигна шапка, после двамата полицаи си тръгнаха от галерията.

- И сега какво ще правим! - възкликна Кати.

- Нямаме голям избор - въздъхна тежко Беки. - Ще започнем търга, все едно не е станало нищо, и когато стигнем до сервиза, просто ще обявим, че е изтеглен.

- Да де, но нашият приятел веднага ще скочи и ще оповести на всеослушание: „Ето ви още един пример как галерията рекламира откраднати вещи и в последния момент ги вади от търга!“ Всички ще си помислят, че сме заприличали на заложна къща, а не на галерия - подвикна ядосан Саймън. - Май е крайно време да ограничим достъпа и да допускаме само проверени хора.

Беки не отвърна нищо.

- Щом имаш такива опасения, Саймън, защо да не опитаме да извлечем полза от цялата шумотевица? - предложи Кати.

- Как? - попита Беки и заедно със Саймън се извърна рязко към младата австралийка.

- Нека за разнообразие този път ние се обърнем към пресата.

- Не те разбирам.

- Ще звъннем на онзи журналист от „Дейли Телеграф“... как му беше името? А, да, Баркър, и ще му разкажем всичко от игла до конец.

- И какво ще постигнем с това? - изненада се Беки.

- Този път той ще научи нашата версия за случилото се и ще се зарадва много, че е единственият журналист, добрал се до информацията - особено след издънката с Бронзино.

- Мислиш ли, че ще прояви интерес към сребърен сервиз за някакви си седемдесет лири стерлинги?

- Как няма да не прояви, все пак става въпрос за шотландски музей и за крадла професионалистка, задържана в Нотингам! Особено пък ако не кажем на никой друг.

- Нали нямаш нищо против, Кати, ти да се заемеш с господин Баркър? - попита Беки.

- Само ми дайте тази възможност.

На другия ден „Дейли Телеграф“ пусна на трета страница малка, но добре открояваща се дописка, в която се съобщаваше, че от галерия „Тръмпър“ са се свързали с полицията, след като са се усъмнили в произхода на сервиз за чай от времето на крал Джордж, за който по-късно се е установило, че е бил откраднат от Музея на среброто в Абърдийн. По-нататък в статията се казваше, че полицията в Нотингам е задържала жена, обвинена, че пласира откраднати вещи, цитираха се и думите на инспектор Дийкинс от Скотланд Ярд: „Жалко, че не всички галерии в Лондон са бдителни като „Тръмпър“.“

На търга същия следобед се стекоха много хора и въпреки че бе извадила един от най-ценните експонати, галерията успя да продаде доста от другите предмети на цени, по-високи от предвидените. Непознатият в туиденото сако и жълтата вратовръзка така и не се появи.

След като вечерта прочете в леглото материала в „Дейли Телеграф“, Чарли отбеляза:

- Защо не се вслуша в съвета ми?

- Вярно, не изтеглих веднага сервиза - отвърна Беки, - затова пък за другото те послушах и повиших Кати.

37.

На девети ноември 1950 година предстоеше да се проведе второто годишно събрание на акционерите на „Тръмпър“. В десет сутринта членовете на управителния съвет се събраха в заседателната зала, та Артър Селуин да ги запознае най-подробно с дневния ред.

Точно в единайсет часа той влезе в салона, където беше насрочено годишното събрание, следван от председателя на управителния съвет и осмината му членове, които вървяха в индийска нишка досущ ученици от малките класове, тръгнали на излет.

Чарли представи един по един членовете на съвета пред акционерите, които наброяваха около сто и двайсет души - доста добро присъствие, както Тим Нюман прошепна в ухото на Беки. Чарли се придържаше към дневния ред, без да се налага изпълнителният директор да му подсказва, и отговори само на един притеснителен въпрос:

- Защо през първата пълна отчетна година разходите са надскочили значително предвидените?