Unknown

- Като мъдър човек сър Реймънд реши основният капитал в наследството да остане непокътнат и уреди търговското дружество, основано от баща му и разработено толкова успешно от самия него, да се слее с фирмата на един от най-големите му конкуренти. Да ви кажа, лейди Тръмпър, сър Реймънд беше на мнение, че сред роднините му няма човек, който да заеме неговото място като председател на управителния съвет на „Хардкасъл“. Не смяташе, че дъщерите му, както и неговите внуци, на които след малко ще се спра по-подробно, са достатъчно подготвени, за да поемат ръководството на едно акционерно дружество.

Адвокатът си свали очилата, избърса ги с носната кърпа, която извади от горния джоб, и надзърна през тях, за да се увери, че са чисти, после отново се върна към разговора.

- Да ви призная, сър Реймънд не си правеше никакви илюзии за своите близки. По-голямата му дъщеря Ейми беше кротка и разбрана, ала саможива жена, която през последните години от живота на баща си се грижеше предано за него. След смъртта на сър Реймънд се изнесе от семейния дом и се премести в малък пансион край морето, където живя до кончината си миналата година. Моят клиент смяташе, че по-малката му дъщеря - Етел Трентам - продължи господин Бейвърсток, - как ли да се изразя по-меко... че по-малката му дъщеря е изгубила всякаква представа за действителността и не се чувства свързана с миналото си. При всички положения знам, че старецът бе твърде огорчен, задето няма син, ето защо, когато се роди Гай, насочи всичките си надежди за бъдещето към своя невръстен внук. След време започна да вини себе си за падението на момчето. Не допусна същата грешка, когато на бял свят се появи Найджъл, когото нито обичаше, нито уважаваше. Въпреки това обаче заръча на адвокатската ни кантора да му съобщаваме всичко, което сме научили за най-близките му хора. И така, когато през 1922 година капитан Трентам напусна доста неочаквано полка, бяхме помолени да се опитаме да установим истинската причина за тази негова постъпка. Сър Реймънд не вярваше и на думица от разказите на дъщеря си, че Гай бил станал съдружник в австралийско дружество за продажба на едър рогат добитък, и по едно време бе толкова разтревожен, че дори обмисляше дали да не ме прати на далечния континент, за да разбера за какво всъщност става дума. После Гай умря.

Беки продължаваше да седи на стола - идеше и да навие господин Бейвърсток, все едно той е грамофон, и да го пусне на скорост, по-голяма от седемдесет и осем оборота, ала вече беше стигнала до заключението, че каквото и да каже, няма да накара стареца да промени темпото, което сам си е определил.

- След разследването, което проведохме - продължи адвокатът, - имахме всички основания да смятаме, че - ще прощавате, лейди Тръмпър, за нетактичността, не искам да ви обиждам... Та имахме всички основания да смятаме, че баща на вашето дете е не Чарлс Тръмпър, а Гай Трентам.

Беки наведе глава, а Бейвърсток се извини още веднъж, преди да продължи:

- Ала сър Реймънд искаше да се увери, че Даниъл наистина му е правнук, и с тази цел, след като момчето спечели стипендия за „Сейнт Пол“, посети на два пъти училището.

Беки се втренчи във възрастния адвокат.

- Първия път присъства на училищен концерт - ако не ме лъже паметта, Брамс, - в който момчето участва, а втория път отиде, когато Дейвид получи от директора наградата по математика „Нютон“. Струва ми се, че и вие бяхте в залата. И при двете посещения клиентът ми направи всичко по силите си момчето да не разбере, че и той е там. След второто посещение сър Реймънд бе напълно убеден, че Даниъл му е правнук. Всички мъже в рода имат типичната за Хардкасълови челюст, да не говорим пък за навика, когато са развълнувани, да пристъпват от крак на крак. Още на следващия ден моят клиент промени завещанието си. - Адвокатът взе от писалището документ, прихванат с червена лента, която развърза бавно. - Беше ми наредено, уважаема госпожо, да ви прочета съответните точки от завещанието, когато сметна за уместно, но не преди момчето да е отпразнувало трийсетия си рожден ден. Стига да не греша, преди няколко седмици Даниъл навърши трийсет години, нали така?

Беки кимна.

Бейвърсток разгъна бавно листовете в свитъка.