Unknown

- Твърде мило от ваша страна, лейди Тръмпър. Разрешете да добавя, че срещата бе много приятна за мен. Подобно на сър Реймънд, и аз през годините съм следял с огромно удоволствие израстването и на трима ви и се радвам, че играя скромна роля в бъдещето на акционерното дружество.

След като изпълни задачата си, господин Бейвърсток стана от стола и изпрати мълком Беки до входната врата на кантората. Тя се запита дали адвокатът говори само по работа.

- Ще чакам да ми се обадите, милейди, за да ми дадете разрешение да се свържа със сина ви.

38.

В края на седмицата след посещението на Беки при господин Бейвърсток те с Чарли поеха към Кеймбридж, за да се видят с Даниъл. Чарли бе настоял да не отлагат повече и вечерта му се беше обадил по телефона, за да предупреди, че ще отидат в колежа „Тринити“ и ще съобщят на младежа нещо важно. При тези думи Даниъл беше отвърнал:

- Тъкмо навреме, защото и аз имам важни новини.

Докато пътуваха към Кеймбридж, Беки и Чарли се заеха да уточняват какво точно ще кажат и как ще го направят, но стигнаха до извода, че колкото и внимателно да му обясняват какво се е случило в миналото, пак не могат да са сигурни как Даниъл ще посрещне вестта.

- Дали някога ще ни прости? - въздъхна Беки. - Трябваше да му кажем преди доста години.

- Но не го направихме.

- А му съобщаваме сега, когато ни е изгодно.

- В крайна сметка той ще извлече най-голяма полза. Все пак ще наследи десет на сто от акционерното дружество, да не говорим пък за огромното състояние на Хардкасъл. Трябва само да изчакаме и да видим как ще посрещне новината и да се държим според обстоятелствата. - Бяха навлезли в участък от пътя, където шосето беше с две ленти, и той натисна газта. Известно време и двамата мълчаха. Накрая Чарли предложи: - Хайде пак да повторим какво точно ще кажем. В началото ти ще обясниш как си се запознала с Гай...

- Той вероятно знае - рече Беки.

- Ако знаеше, все щеше да попита...

- Не е задължително. Винаги е бил много потаен, особено с нас.

Репетицията продължи, докато навлязоха в покрайнините на града.

Чарли подмина парка при колеж „Куинс“ и заобиколи неколцина студенти, слезли на платното. Накрая излезе при колежа „Тринити“. Спря на паркинга и те с Беки изкачиха изтърканото каменно стълбище, докато спряха пред вратата с табелка „Доктор Даниъл Тръмпър“. Беки винаги се развеселяваше при спомена как е научила, че синът и е станал доктор, едва след като някой се бе обърнал към него с титлата.

Чарли хвана жена си за ръката.

- Не се притеснявай, Беки - успокои я той. - Ще видиш, всичко ще бъде наред.

Стисна пръстите и и почука решително.

- Влез! - чу се силният глас на Даниъл.

След миг той отвори рязко тежката дъбова врата, за да ги посрещне. Прегърна майка си, после ги покани в разхвърляния тесен кабинет - чаят вече ги чакаше на масата в средата.

Чарли и Беки се разположиха на две от големите продънени кожени кресла, предоставени от колежа. Нищо чудно и предишните шестима обитатели на жилището да бяха седели на тях. Покрай това Беки се сети за креслото, което навремето беше изнесла от жилището на Чарли на Уайтчапъл Роуд и беше продала за един шилинг.

Даниъл им наля чай и се зае да препича на огъня в камината виенски кифли. Известно време всички мълчаха, а Беки се запита откъде ли синът и си е купил такъв модерен кашмирен пуловер.

- Добре ли пътувахте? - попита накрая младежът.

- Общо взето, да - отвърна Чарли.

- Как е новата кола?

- Ядва се.

- А как вървят нещата в „Тръмпър“?

- Можеше да е и по-зле.

- Много си словоохотлив, татко, няма що. Наскоро се освободи място за преподавател по английски, защо не вземеш да кандидатстваш?

- Извинявай, Даниъл - намеси се майка му. - В момента баща ти има да мисли за куп неща, не на последно място за онова, за което сме дошли да говорим с теб.

- Много подходящо време сте избрали - отбеляза Даниъл и обърна кифлата - да се препече и от другата страна.

- Защо? - попита Чарли.

- Защото, както ви предупредих, и аз искам да обсъдя с вас нещо доста важно. Е, кой е пръв?

- Нека чуем твоята новина - побърза да подкани Беки.

- Не, според мен е по-разумно да започнем ние - възрази Чарли.

- Нямам нищо против. - Даниъл пусна кифлата върху чинията на майка си. - Масло, сладко и мед - добави той и посочи трите чинийки върху масата пред нея.

- Благодаря ти, моето момче - каза Беки.

- Хайде, татко, изплюй камъчето. Вече не издържам на напрежението.

Младежът обърна и втората кифла.

- Е, моята новина е свързана с нещо, което трябваше да ти кажем преди доста години, и щяхме да го направим, ако...

- Ти, татко, искаш ли кифла?

- Благодаря - отговори Чарли, без да поглежда кифлата, която Даниъл сложи в чинията му и над която се вдигаше пара. - Ако не ни попречиха обстоятелствата и някои събития.

Даниъл забучи на дългата вилица трета кифла.

- Яж, мамо - подкани той. - Кифлата ще изстине. Вече ти препичам друга.

- Не съм гладна - призна си Беки.

- Та както ти обясних - продължи Чарли, - възникна проблем с едно голямо наследство, което рано или късно...