Unknown

- Звучи доста тайнствено - отбеляза Даниъл и се извърна към Кати. - Господин Бейвърсток, скъпа, е член на управителния съвет на сергията, човек, който смята, че ще наруши трудовия си договор, ако в работно време позвъни по телефона на жена си.

- Точно такива хора трябва да участват в управителния съвет на едно акционерно дружество.

- Всъщност си го виждала - допълни младежът. - И той беше заедно с жена си на увеселението, което мама даде в новата ни къща, но се опасявам, че не е от хората, които ще запомниш.

- Кой е рисувал тази картина? - попита ни в клин, ни в ръкав Чарли и се взря в акварела с изобразена на него река Кам, окачен над писалището на Даниъл.

Беки си помисли, че е сменил темата твърде рязко, и се замоли другите да не са забелязали.

Докато се връщаха в Лондон, тя се разкъсваше между радостта, че Кати ще и стане снаха, и тревогата, породена от предстоящата среща с господин Бейвърсток - защо ли беше настоял да се видят?

Когато Чарли отново я попита за повече подробности, Беки се постара да му повтори дума по дума разговора си с адвоката, но и след това двамата си останаха в неведение.

- След малко ще разберем - рече Чарли, когато отбиха от шосе номер десет и навлязоха в Уайтчапъл, откъдето щяха да отидат в Сити.

Обземаше го радостна тръпка всеки път щом видеше множеството сергии с наредените по тях пъстри стоки и чуеше възгласите на търговците и възмутителните им твърдения:

- Не ви го давам за...

Най-неочаквано спря, угаси двигателя и се взря през прозореца.

- Защо не продължаваш? - учуди се Беки. - Нямаме много време.

Чарли посочи младежкия клуб на Уайтчапъл, който изглеждаше още по-западнал и порутен.

- Виждал си го, Чарли, хиляди пъти. И знаеш, че не бива да закъсняваме, господин Бейвърсток ще дойде всеки момент.

Мъжът извади бележника си и започна да отвива капачката на писалката.

- Какво си намислил пак?

- Кога, Беки, ще се научиш да си по-наблюдателна? - възкликна Чарли и си записа набързо телефонния номер на посредническата фирма, сложила табелата „Продава се.“

- Нали не смяташ да отваряш втори универсален магазин „Тръмпър“ в Уайтчапъл?

- Не, затова пък смятам да разбера защо ми затварят младежкия клуб - уточни мъжът и.

Прибра писалката във вътрешния си джоб и отново подкара.

Когато се прибраха на Итън Скуеър номер седемнайсет, до посещението на господин Бейвърсток оставаше към половин час, а те знаеха, че адвокатът не закъснява никога.

Беки хукна да бърше праха по масите и да оправя възглавниците по канапетата и фотьойлите в дневната.

- Чисто е - опита се да я спре Чарли. - Стига си се притеснявала. Пък и за какво сме взели домашна помощница?

- Да де, но днес е неделя вечер - напомни му Беки.

Продължи да реди предмети, които не бе докосвала от месеци, и накрая запали огъня в камината.

Точно в седем на входната врата се позвъни и Чарли стана да посрещне госта.

- Добър вечер, сър Чарлс - поздрави господин Бейвърсток и си свали шапката.

„А, да - помисли си домакинът, - все пак имаше един човек, който никога не ме нарича „Чарли“. Взе балтона, шапката и шала на посетителя и ги сложи на закачалката.

- Извинявайте, че ви безпокоя в неделя вечер - рече адвокатът, докато вървеше с голямата кожена чанта към дневната. - Но се надявам, че след като чуете новината, която имам да ви съобщавам, ще се убедите, че съм взел правилното решение.

- Не се и съмнявам. И двамата, разбира се, чакаме с нетърпение да разберем защо ни потърсихте. Нека обаче първо ви предложа нещо за пиене. Уиски?

- Не, благодаря - рече господин Бейвърсток. - Но едно сухо шери няма да откажа.

Беки му наля шери „Тио Пепе“, а на мъжа си уиски, после седна пред камината, при двамата мъже, и зачака да чуе защо адвокатът е поискал тази необичайна среща.

- Никак не ми е лесно, сър Чарлс.

Домакинът кимна.

- Влизам ви в положението. Не се безпокойте.

- Може ли първо да потвърдите, че не сте разкрили пред сина си подробностите около завещанието на сър Реймънд?

- Не сме му казали нищо. Това притеснение ни бе спестено, първо, защото Даниъл ни съобщи, че се е сгодил, и после от ненадейното ви обаждане.

- О, каква добра новина! - възкликна гостът. - За чаровната госпожица Рос, нали? На всяка цена да ги поздравите от мое име.

- Значи сте знаели? - учуди се Беки.

- О, да - потвърди господин Бейвърсток. - Беше очевидно за всички.

- За всички освен за нас - вметна Чарли.

Господин Бейвърсток си позволи суха усмивка, после извади от кожената чанта някаква папка.

- Няма да протакам - допълни гостът. - Тия дни разговарях с адвокатите на другата страна и разбрах, че преди известно време Даниъл е посетил госпожа Трентам в дома и на Честър Скуеър.

Чарли и Беки не успяха да прикрият изумлението си.

- Така си и знаех - рече Бейвърсток. - Подобно на мен, и вие не сте били в течение, че се е състояла такава среща.

- Но как е възможно да е ходил при нея, при положение че... - възкликна Чарли.

- Едва ли някога ще научим, сър Чарлс. Знам обаче, че по време на тази среща Даниъл се е споразумял с госпожа Трентам.

- За какво? - попита Чарли.