Unknown

Възрастният адвокат извади от папката пред себе си поредния лист хартия и прочете думите, написани собственоръчно от госпожа Трентам:

- „В замяна на това, че госпожа Трентам ще изтегли възраженията си срещу молбата за строежа на кулите „Тръмпър“ и освен това няма да възстановява разрушените жилищни сгради на Челси Терас, Даниъл Тръмпър се отказва от правото си да наследи сега или в бъдеше състоянието на Хардкасъл.“ По онова време Даниъл, разбира се, не е и подозирал, че сър Реймънд е завещал почти всичко на него.

- Ето защо госпожа Трентам е отстъпила, без да се съпротивлява! - възкликна накрая Чарли.

- Очевидно да.

- И Даниъл го е направил, без да ни каже - завайка се Беки, докато мъжът и четеше отново документа.

- Както личи, да, лейди Тръмпър.

- Споразумението има ли юридическа стойност? - беше първото, което Чарли попита, след като прочете страницата, написана с почерка на госпожа Трентам.

- Опасявам се, че да, сър Чарлс.

- Но при положение че Даниъл не е знаел какво точно съдържа завещанието?...

- Това е договор, сключен между двама души. Съдът ще постанови, че щом госпожа Трентам е изпълнила своята част от задължението, Даниъл също би трябвало да се откаже от претенциите си към наследството на Хардкасъл.

- А ако е подписал споразумението, защото е бил принуден?

- Кой, сър Чарлс, ще повярва, че една старица, прехвърлила седемдесетте, е успяла да принуди младеж на двайсет и шест години?

- Но защо изобщо са се срещали?

- Нямам представа - отвърна господин Бейвърсток. - Както личи, тя не е споделила дори с адвокатите си при какви точно обстоятелства са се видели. Но вие със сигурност сте наясно защо сметнах, че сега не му е времето да повдигате пред Даниъл въпроса за завещанието на сър Реймънд.

- Взели сте правилното решение - увери го домакинът.

- Никога повече не бива да говорим за това - пророни едва ли не през шепот Беки.

- Но защо? - учуди се мъжът и и я прегърна през раменете.

- Защото не искам Даниъл да се самообвинява, докато е жив, че е предал прадядо си, при положение че е подписал споразумението единствено за да помогне на нас - промълви през сълзи Беки.

- Сигурно не е зле да си поговоря с него насаме, по мъжки.

- Само да си посмял, Чарли, да отваряш пред сина ми дума за Гай Трентам! Забранявам ти.

Той свали ръка от раменете и и я погледна като дете, което са нахокали безпричинно.

- Доволна съм, че именно вие ни съобщихте неприятната новина - обърна се Беки към адвоката. - Винаги сте били много мил с нас.

- Благодаря ви, лейди Тръмпър, но се опасявам, че имам още лоши новини.

Беки стисна ръката на мъжа си.

- Трябва да ви уведомя, че този път госпожа Трентам не се е задоволила да нанесе само един удар.

- Какво още може да ни причини! - възкликна Чарли.

- Както личи, е решила да се раздели с парцела на Челси Терас.

- Направо не мога да повярвам - рече Беки.

- Защо пък да не вярваш - вметна мъжът и. - Но на каква цена?

- Точно там е проблемът - натърти господин Бейвърсток, след което се наведе и извади от старата кожена чанта втора папка.

Чарли и Беки се спогледаха бързо.

- Госпожа Трентам ви предлага парцела на Челси Терас в замяна на десет на сто от акциите в „Тръмпър“. - Известно време Бейвърсток мълча. - И на място в управителния съвет, което да заеме синът и Найджъл.

- И дума да не става! - отсече домакинът.

- Ако отхвърлите предложението и - продължи адвокатът, - тя възнамерява да продаде парцела по пазарни цени - на онзи, койтой брои най-много... който и да е той.

- Така да бъде - рече Чарли. - Накрая пак ние ще купим земята.

- Подозирам, че на много по-висока цена, отколкото струват десетте процента във фирмата - отбеляза Беки.

- След всичко, което тази жена ни причини, съм готов да и платя и повече.

- Освен това - допълни господин Бейвърсток - госпожа Трентам настоява управителният съвет да се запознае на следващото си заседание с предложението и и да го гласува.

- Но тя няма право да иска подобно нещо! - възмути се Чарли.

- Ако не изпълните желанието и - поясни адвокатът, - госпожа Трентам възнамерява да разпрати предложението до всички акционери, а после да свика извънредно общо събрание, където лично да ги запознае със случая и да подложи въпроса на гласуване.

- В състояние ли е да го направи? - попита Чарли, за пръв път притеснен.

- Доколкото я познавам, не би хвърляла толкова дръзко ръкавицата, ако предварително не се е посъветвала с юристи.

- Имам чувството, че винаги ни изпреварва с един ход - тросна се ядосана Беки.

В гласа на Чарли също се долавяше тревога.

- Няма да и се налага да го прави, ако синът и е в управителния съвет. Той ще и докладва след всяко заседание.

- Както е тръгнало, май ще се ще наложи да приемем исканията и - въздъхна Беки.

- Съгласен съм с преценката ви, лейди Тръмпър - подкрепи я господин Бейвърсток. - Въпреки това реших, че е редно да ви предупредя за намеренията на госпожа Трентам, защото волю-неволю ще бъда длъжен на следващото заседание на управителния съвет да запозная с тях и членовете му.