Unknown

Следващия вторник, за когато бе насрочено заседанието, отсъстваше единствен Саймън Матюс - наложи му се да замине за Женева, където се провеждаше търг на скъпоценни камъни, но Чарли го увери, че присъствието му няма да е от решаващо значение. След като господин Бейвърсток обясни на членовете последиците от предложението на госпожа Трентам, всички около заседателната маса заговориха в един глас. Чарли възстанови някакво подобие на ред и каза:

- Искам още от самото начало да е ясно какво, мисля по въпроса. Категорично съм против това предложение. Не вярвам на тази жена и никога не съм и вярвал. И не само това, смятам, че целта и в крайна сметка е да навреди на акционерното дружество.

- Но след като, господин председателю, е решила да продаде парцела на Челси Терас на онзи, койтой предложи най-висока цена - възрази Пол Мерик, - с получените пари тя със сигурност би могла да закупи, когато пожелае, десет на сто от акциите на дружеството. Имаме ли някакъв избор?

- Да, имаме - не желая да търпим в управителния съвет нейния син - натърти Чарли. - Не забравяйте, че едно от условията на госпожата е да му предложим място в съвета.

- Но ако той притежава десет на сто от дружеството - рече Мерик, - а доколкото знаем, може би ще се сдобие и с повече, просто е наш дълг да го приемем като член на съвета.

- Не е задължително - изтъкна Чарли. - Особено ако сме убедени, че иска да участва в съвета единствено за да превземе отвътре дружеството. Последното, което ни трябва, е човек, който е враждебно настроен към нас.

- Последното, което ни трябва, е да се охарчваме излишно за някаква си дупка в земята.

Известно време всички мълчаха - осмисляха двете противоположни становища.

- Нека видим какви ще бъдат последиците, ако отхвърлим условията на госпожа Трентам и започнем да наддаваме на свободния пазар за парцела - намеси се и Тим Нюман. - Това, сър Чарлс, едва ли е най-евтиният подход, защото ви уверявам, че „Сиърс“, „Бутс“, „Фрейзър“ и „Джон Луис“ - да не изреждам всичките, - само чакат да отворят нови магазини точно насред „Тръмпър“.

- И така, в крайна сметка вероятно ще се окаже, че ще ни излезе по-скъпо, ако отхвърлим предложението на госпожата, каквото и да е личното ви отношение към нея, господин председателю - отсече Мерик. - А и разполагам и с други сведения, които в светлината на това обсъждане съветът сигурно ще сметне за уместни.

- И какви са тези сведения? - попита Чарли и застана нащрек.

- На колегите ми от управителния съвет вероятно ще им бъде интересно да научат - подхвана доста високопарно Мерик, - че Найджъл Трентам току-що се е разделил с „Киткат и Ейкън“, иначе казано, бил е уволнен. Както личи, в тези тежки времена не се е оказал на висотата на задълженията си. Ето защо поне според личното ми мнение присъствието му в тази зала надали ще ни притесни особено сега или в бъдеще.

- Въпреки това той пак ще уведомява майка си за всяка стъпка, която предприемаме - напомни Чарли.

- Тя сто на сто се вълнува много дали се купуват женските кюлоти на третия етаж - подметна Мерик. - Да не говорим пък за главоболията, които миналия месец си имахме със спуканата тръба в мъжката тоалетна. Да, господин председателю, ще бъде неразумно, дори безотговорно да отхвърлим такова предложение.

- А какво ще правите, господин председателю, с празния парцел, ако „Тръмпър“ изведнъж се сдобие със земята на госпожа Трентам? - попита Дафни и за миг извади от равновесие всички.

- Ще се разширим - отвърна Чарли. - И без това вече се пръскаме по шевовете. Този парцел означава най-малко четири хиляди и петстотин допълнителни квадратни метра търговска площ. Стига да успея да го купя, това ще ми развърже ръцете да открия още двайсет щанда.

- А колко ще ни струва подобен строеж?

- Много пари - намеси се Пол Мерик, - с които надали ще разполагаме, ако се наложи да се охарчваме излишно за пустеещия парцел.

- Нужно ли е да ви напомням, че тази година е особено успешна за нас? - тупна по масата Чарли.

- Така е, господин председателю. Ала нека аз пък ви напомня, че навремето заявихте същото, а пет години по-късно бяхте пред фалит.

- Да, но само защото се очакваше да избухне война - настоя Чарли.

- Е, този път може да се разорите и без война - подметна ехидно Мерик.

Двамата се вторачиха един в друг, безсилни да прикрият взаимната омраза.

- Не, наш дълг е най-вече да отстояваме интересите на акционерите - продължи Мерик и огледа един по един събралите се около заседателната маса. - Ако те научат, че сме платили неразумно много за този парцел само защото... как ли да се изразя по-меко... само заради личната вражда между купувача и продавача, на следващото общо събрание няма да ни се размине току-така - нищо чудно, господин председателю, да ви поискат и оставката.

- Готов съм да поема риска - отсече Чарли - вече почти крещеше.