Unknown

Точно тогава на вратата се почука. Беки погледна отчаяна мъжа си - надяваше се да не ги прекъснат за дълго. Точно сега не им трябваше някой студент от началните курсове, дошъл при преподавателя си със своите нерешими проблеми. Даниъл стана от кожения фотьойл и отиде да отвори.

- Влизай, скъпа - чуха го да казва, а когато гостенката дойде при тях, Чарли се изправи.

- Радвам се да те видя, Кати - възкликна той. - Нямах представа, че днес и ти ще бъдеш в Кеймбридж.

- Съвсем в стила на Даниъл - отвърна Кати. - Настоявах да ви предупредим, но той не искаше и да чуе.

Младата жена се усмихна притеснено на Беки. Тя ги погледна, както седяха един до друг - нещо я жегна.

- Налей си чай, скъпа - подкани Даниъл. - Идваш точно навреме, виенската кифла ще стане ей сега. Пък и моментът е много вълнуващ. Татко тъкмо се канеше да ме посвети в тайната какво ще ми завещае. Я да видим - какво ще получа, империята „Тръмпър“ или ще се задоволя само с абонаментна карта за мачовете на „Уест Хам“?

- Извинявайте - понечи да стане Кати.

- Седи си, седи си - спря я Чарли и и махна с ръка. - Не е толкова важно. Новината може да почака.

- Парят, внимавай - предупреди Даниъл и сложи една от кифлите в чинията на Кати. - Щом наследството ми е чак толкова маловажно, нека аз пръв ви кажа моята новина. Фанфари, моля! Завеса! - Даниъл вдигна вилицата така, сякаш е диригентска палка. - Ние с Кати се сгодихме и скоро ще се женим.

- Не мога да повярвам! - извика радостна Беки и веднага скочи от креслото, за да прегърне Кати.

- Откога сте заедно? - попита Чарли. - Явно съм сляп.

- От близо две години - обясни Даниъл. - Но не бъди несправедлив към себе си, татко, трябваше да имаш телескоп, за да виждаш какво става в края на всяка седмица в Кеймбридж. Ще ви доверя още една малка тайна. Кати не ми разрешаваше да ви казвам, докато мама не я покани в управата на галерията.

- Открай време се занимавам със сделки, моето момче - грейна в усмивка Чарли, - и мога да ти заявя, че взимаш най-доброто. - Даниъл също се усмихна. - Виж, за Кати не знам. Но как е станало?

- Запознахме се преди около година и половина, на празненството у вас, когато се преместихте в новата къща. Едва ли помните, сър Чарлс, но се сблъскахме на стълбите - обясни Кати, като си играеше нервно с кръстчето около врата си.

- Помня, как да не помня! Наричай ме Чарли де... като всички останали.

- Уточнили ли сте вече датата? - поинтересува се Беки.

- Смятаме да се оженим през великденската ваканция - отвърна Даниъл. - Ако ви е удобно, разбира се.

- Удобно ми е и следващата седмица - каза Чарли. - Не бих могъл да бъда по-щастлив. А къде ще е венчавката?

- В параклиса на колежа - отсече без колебание младежът. - Майката и бащата на Кати не са живи, решихме, че при тези обстоятелства вероятно ще бъде най-добре да се оженим в Кеймбридж.

- А къде ще живеете? - полюбопитства майка му.

- Зависи - отговори загадъчно синът и.

- От какво? - намеси се пак Чарли.

- Подадох документи за преподавател по математика в Кралския колеж в Лондон, знам от сигурен източник, че ще обявят решението най-много до половин месец.

- Има ли надежда да те вземат? - рече Беки.

- Нека го кажа така - отвърна младежът. - Следващия четвъртък съм поканен на обяд у ректора и тъй като никога през живота си не съм се виждал с въпросния господин... - Той млъкна насред изречението, прекъснат от телефона. - Кой ли е? - попита риторично. - В неделя чудовищата гледат да не ме безпокоят. - Вдигна слушалката и известно време мълча. - Да, тук е - рече след малко. - За кого да и предам? Ще и кажа. - Даниъл се извърна към майка си. - Търси те господин Бейвърсток, мамо.

Беки стана от фотьойла и взе слушалката от сина си, а Чарли я погледна притеснен.

- Вие ли сте, лейди Тръмпър?

- Да, аз съм.

- Безпокои ви Бейвърсток. Ще бъда кратък. Но първо съобщихте ли на Даниъл подробностите около завещанието на сър Реймънд?

- Не. Съпругът ми тъкмо се канеше да го направи.

- В такъв случай много ви моля, не му споменавайте нищо, докато ние с вас не се видим отново.

- Но... защо?

Беки си даде сметка, че ще се наложи да говори само адвокатът.

- Не е за по телефона, лейди Тръмпър. Кога смятате да се върнете в града?

- Довечера.

- На мнение съм, че се налага да се срещнем час по-скоро.

- Толкова ли е важно? - попита, все така озадачена, Беки.

- Да. В седем довечера удобно ли ви е?

- Да, сигурна съм, че дотогава ще се приберем.

- В такъв случай в седем ще бъда у вас на Итън Скуеър. И много ви моля, в никакъв случай не споменавайте на Даниъл за завещанието на сър Реймънд. Извинявайте, че говоря с недомлъвки, но се опасявам, че нямам друг избор. Дочуване, милейди.

- Дочуване - отвърна Беки и затвори.

- Някакъв проблем ли? - вдигна вежда Чарли.

- И аз не знам - отговори Беки и погледна мъжа си право в очите. - Господин Бейвърсток иска да ни види във връзка с книжата, за които ми съобщи през седмицата. - Чарли се свъси. - Настоя дотогава да не обсъждаме с никого подробностите.