Unknown

- Тези факти всъщност пасват прекалено добре - подметна Чарли. - По вашите думи излиза, че едва тригодишна, госпожица Рос е успяла да постъпи в сиропиталище в Мелбърн. При това точно по времето, когато Гай Трентам е бил хвърлен в местния затвор...

- Съвпадение - отсече Бъркеншо.

- Госпожа Трентам я е зарязала в сиропиталището и после е започнала да изплаща всяко тримесечие на директорката на същото сиропиталище, госпожица Бенсън, определена сума, която загадъчно престава да постъпва в мига, когато госпожица Бенсън умира. Очевидно въпросната директорка е пазела някаква тайна.

- Отново косвени доказателства, които на всичко отгоре не можете да потвърдите с нищо.

Найджъл Трентам се наведе напред и понечи да каже нещо, но адвокатът му го стисна за ръката.

- Няма да се хванем на тези евтини номера, сър Чарлс, които, подозирам, се вписват по-добре на Уайтчапъл Роуд, отколкото в една уважавана адвокатска кантора.

Стиснал юмрук, Чарли скочи от мястото си и пристъпи към Бъркеншо.

- Успокойте се, сър Чарлс - спря го рязко Бейвърсток.

Ще не ще, Чарли спря на крачка от Бъркеншо, който дори не трепна. Поколеба се, но после си спомни съвета на Дафни и се върна на мястото си: адвокатът на Трентам продължи да го гледа предизвикателно.

- Както вече отбелязах, моят клиент няма какво да крие - рече той. - И със сигурност не смята, че му се налага да прибягва до физическа сила, за да докаже правотата си.

Чарли отпусна длан и подвикна:

- Наистина се надявам клиентът ви да отговори в съда защо майка му е плащала доста големи парични суми на някаква жена в другия край на света, която, както вие твърдите, тя никога не е срещала. И защо на двайсети април 1927 година господин Уолтър Слейд, шофьор в крайградски клуб „Виктория“, е закарал в сиропиталище „Света Хилда“ госпожа Трентам и малко момиченце на възрастта на Кати, което се е казвало Маргарет, но което после не се е върнало заедно с нея. Обзалагам се и че ако помолим съдията да провери банковата сметка на госпожица Бенсън, ще установим, че тези пари са започнали да постъпват само ден след като госпожица Рос е постъпила в сиропиталището. В края на краищата всички знаем, че паричните преводи са спрени именно в седмицата, когато госпожица Бенсън е починала.

И този път Бейвърсток бе ужасен от дързостта на Чарли и вдигна ръка с надеждата да го възпре в гневните му изблици.

За разлика от него Бъркеншо се подсмихна ехидно.

- Въпреки че ви представлява адвокат, сър Чарлс, явно не е зле да ви напомня една-две основни истини. Като начало нека изясним веднъж завинаги: моят клиент ме увери, че до вчера изобщо не е чувал за съществуването на тази госпожица Бенсън. При всички положения никой английски съдия няма право да проверява банкова сметка в Австралия, освен ако няма основания да смята, че и в двете държави е извършено престъпление. И не само това, сър Чарлс: за съжаление двама от основните ви свидетели вече не са между живите, а третият - господин Уолтър Слейд, не възнамерява за пътува до Лондон. В допълнение не можете да му пратите и призовка. Но нека се върнем на твърдението ви, сър Чарлс, че съдебните заседатели ще се изненадат, ако клиентът ми не се яви да свидетелства от името на майка си. Подозирам, ще бъдат още по-изумени да научат, че основната свидетелка по случая - ищцата, също не желае да застане на свидетелската скамейка, за да отговаря - забележете, от свое име, - защото почти не помни времето, за което става въпрос. В държавата надали има адвокат, който да подложи госпожица Рос на такова изпитание, ако единствените думи, които тя ще изрече в отговор на всеки въпрос, са „Извинявайте, не помня.“ Или тя може би няма какво да каже? Нека ви уверя, сър Чарлс, наистина ще се радваме, ако се стигне до съд, понеже ще станете за смях.

От изражението на Бейвърсток Чарли разбра, че той се чувства сломен. Извърна се към Кати - вече цял час по лицето и не бе трепнало и мускулче.

Бейвърсток си свали бавно очилата и дълго ги бърса с носната кърпа, която беше извадил от горния джоб. Накрая рече:

- Да ви призная, сър Чарлс, не виждам смисъл да губим времето на съда с нашия случай. Дори смятам, че ще бъде безотговорно да го правим, освен, разбира се, ако госпожица Рос не представи нови доказателства за своята самоличност, които досега не сме разгледали или които поне да потвърждават казаното от вас по неин адрес. - Адвокатът се обърна към Кати. - Имате ли да ни съобщите нещо по въпроса, госпожице Рос?

И четиримата насочиха вниманието си към младата жена, която, както седеше мълком, започна да търка точно под брадичката си палец и показалец.

- Извинявайте, госпожице Рос - рече Бейвърсток. - Не съм забелязал, че се опитвате да привлечете вниманието ми.

- Не, не, господин Бейвърсток, аз би трябвало да се извиня - каза Кати. - Правя го винаги когато съм притеснена. Това ми напомня за кръстчето, което баща ми ми даде, когато бях малка.

- Кръстчето, което баща ви ви е дал ли? - изуми се господин Бейвърсток - не беше сигурен, че е чул правилно.

- Да - потвърди Кати.