Unknown

Огледах едно по едно лицата около заседателната маса. Облечена в жълта рокля по последна мода, Дафни драскаше заврънкулки върху листа с протокола. Тим Нюман, който както винаги изглеждаше безупречно, само кимна, а Саймън отпи от чашата вода пред него и усетил погледа ми, я вдигна в нещо като наздравица. Нед Денинг пошепна нещо в ухото на Боб Мейкинс, а Кати отбеляза с чавка точка втора. Само Пол Мерик очевидно не бе в настроение. Насочих вниманието си към Чарли.

Тъй като нямаше възражения, Джесика отгърна на последната страница на протокола и му го поднесе за подпис. Забелязах, че той се подсмихва, докато четеше отново последното напътствие, дадено му от съвета на миналото заседание: „Председателят да се опита да сключи с господин Найджъл Трентам приемливо споразумение, така че прехвърлянето на акциите на „Тръмпър“ да мине без сътресения.“

- Има ли някакви въпроси по протокола? - попита Чарли. Всички продължиха да мълчат и той отново погледна дневния ред. - Точка четвърта, бъдещето на... - подхвана мъжът ми, но точно тогава всички заговориха в един глас.

Когато редът бе възстановен поне малко, той предложи изпълнителният директор да ни запознае накратко с положението. И аз заедно с останалите повторих:

- Да, да...

Закимахме.

- Благодаря ви, господин председателю - рече Артър Селуин и извади от куфарчето, което бе оставил отстрани до стола си, някакви книжа. - Членовете на управителния съвет трябва да знаят - поде той делово, както приляга на човек, заемал навремето държавен пост, - че след като господин Найджъл Трентам обяви, че се е отказал от намерението да се сдобие с контролния пакет акции в „Тръмпър“, цената им падна от две лири стерлинги и четири шилинга, най-високото равнище, достигано някога, на една лира стерлинга и четиринайсет шилинга, за колкото се търгуват сега.

Не се включих в одобрителните възгласи, понеже вече знаех всички условия в споразумението.

- Преди половин месец, след като адвокатите на господин Трентам и на госпожица Рос се договориха - продължи господин Селуин така, сякаш изобщо не са го прекъсвали, - господин Бейвърсток изкупи от името на попечителски фонд „Хардкасъл“ дела на Трентам на цена две лири стерлинги и един шилинг за акция.

- А останалите членове на управителния съвет ще научат ли някога как се е стигнало до това твърде благоприятно споразумение? - намеси се Дафни.

- Наскоро се разбра - отвърна Селуин, - че през последната година господин Трентам е изкупил значителен дял от акциите в дружеството, като е изтеглил заем, който, доколкото подочух, вече не е могъл да изплаща. Ето защо е продал на пазарни цени своя пакет в дружеството, възлизащ на около двайсет и осем на сто, направо на попечителски фонд „Хардкасъл“.

- Значи вече не притежава нищо в „Тръмпър“? - попита Дафни.

- Да - потвърди Чарли. - Управителният съвет вероятно ще прояви интерес и към новината, че тази седмица получих три оставки: на господин Трентам, на господин Фоланд и на господин Гибс, които си позволих да приема от ваше име.

- Как така! Наистина си си позволил прекалено много - отсече Дафни.

- Нима смяташ, че не е трябвало да приемам оставките?

- Точно така, не е трябвало, господин председателю.

- И защо, лейди Уилтшир?

- От чисто себични подбуди, господин председателю. - Стори ми се, че долавям в гласа на Дафни присмехулни нотки. Всички впериха очи в нея. - Очаквах с нетърпение мига, когато ще предложа и тримата да бъдат уволнени.

При тези думи малцина в управителния съвет се сдържаха да не прихнат.

- Да не се вписва в протокола - обърна се Чарли към Джесика. - Благодаря ви, господин Селуин, задето изложихте толкова точно и сбито положението към днешна дата. Смятам за излишно да говорим повече за това, ето защо предлагам да преминем към точка пета, банковия клон.

Чарли се облегна и заслуша доволен, докато Кати ни обясняваше, че новият клон е започнал да носи значителна месечна печалба и според нея няма причини в обозримо бъдеще цифрите да не се подобряват.

- Всъщност съм убедена - натърти тя, - че вече е време да предложим на редовните клиенти кредитни карти, които да...

Взрях се в мъничкия Военен кръст, окачен на златната верижка около врата и - липсващата брънка, която според господин Робъртс неминуемо е съществувала открай време. Кати и досега почти не помнеше какво се е случило в живота и, преди да дойде на работа в Лондон, но бях съгласна с доктор Аткинс, че не бива и занапред да пилеем време за миналото и трябва да я оставим да се съсредоточи върху бъдещето.

Никой от нас не се и съмняваше, че когато стане време да избираме нов председател на управителния съвет, няма да ни се наложи да търсим дълго. Единствената трудност, пред която бях изправена, бе как да убедя сегашния председател, че може би не е зле да се оттегли и да отстъпи мястото на по-млад човек.

- Имате ли нещо против горната граница, господин председателю? - попита Кати.

- Не, не, вижда ми се разумна - отвърна както никога твърде мъгляво Чарли.

- В този случай май не съм съгласна с вас, господин председателю - намеси се Дафни.