Unknown

Удържах си на думата - или, както го наричаше Чарли, на заканата, и три месеца, след като навърших шейсет и пет, се оттеглих от управителния съвет - така от членовете учредители остана само Чарли.

За пръв път, откакто го познавах, мъжът ми си призна, че годините започват да му тежат. Сподели с мен, че всеки път, когато по време на заседанията искал предишния протокол, оглеждал хората около масата и си давал сметка колко малко допирни точки има с тях. „Новите ярки искри“, както ги наричаше Дафни - финансисти, икономисти и специалисти по връзките с обществеността, - почти не се вълнуваха от онова, на което Чарли открай време отдаваше първостепенно значение: клиентите.

Те говореха за кредитни карти, за дефицит и финансиране, за това, че им трябват компютри, и често дори не си правеха труда да чуят мнението на Чарли.

- Какво мога да направя? - попита ме той след заседание на управителния съвет, на което, както си призна, почти не бил отварял уста.

Свъси се като буреносен облак, след като чу препоръката ми.

Подир месец, на общото събрание на акционерите, Артър Селуин обяви, че преди данъчното облагане печалбата на „Тръмпър“ за 1966 година ще бъде един милион седемдесет и осем хиляди и шестстотин лири стерлинги. Чарли ме погледна, а аз му кимнах решително от първия ред. Изчака да обявят точка „Разни“, после се изправи и съобщи, че според него е дошло време да се оттегли и някой друг трябва да „вкара сергията“ в седемдесетте години.

Всички в залата го погледнаха стъписани. Някои изтъкнаха, че това е краят на цяла епоха, че „никой не може да заеме мястото му“, други подчертаха, че никога вече няма да бъде същото, никой обаче не предложи на Чарли да размисли и да преразгледа становището си.

След двайсет минути той обяви събранието за закрито.

49.

Джесика Алън съобщи на Кати, новия председател на управителния съвет, че от галерия „Льофевр“ се бил обадил някой си господин Коркран, който потвърдил, че приема предложението и за сто и десет хиляди лири стерлинги. Кати се усмихна.

- Сега единственото, което остава да направим, е да уточним датата и да разпратим поканите. Джесика, би ли ме свързала с Беки?

След като беше избрана единодушно за трети председател на управителния съвет на „Тръмпър“, първото, което Кати предложи, бе Чарли да бъде назначен за пожизнен председател на дружеството, а също да организират в хотел „Гровнър Хаус“ тържество в негова чест. На празника дойдоха всички работещи в „Тръмпър“ заедно с жените и мъжете си, както и мнозина от хората, с които Чарли и Беки се бяха сприятелили за близо седемдесет години. Оная вечер Чарли зае почетното място в голямата бална зала, където се бяха стекли хиляда седемстотин и седемдесет души.

Вечерята се състоеше от пет ястия, които дори Пърси одобри. След като донесоха на Чарли чаша бренди и голяма пура от „Тръмпър“, той се надвеси към жена си и и пошушна:

- Жалко, че баща ти не може да види този пир. - После добави: - Е, той нямаше да дойде, разбира се, освен ако сам не е доставил всичко, като се почне от хлебчетата и се стигне до целувките с глазура.

- Жалко, че и Даниъл не е тази вечер с нас - пророни Беки.

След няколко мига Кати се изправи и държа реч, с която не остави у никого съмнение, че е достойна наследница на Чарли. Накрая вдигна наздравица за основателя и първия пожизнен председател на „Тръмпър“. След като ръкоплясканията утихнаха, Кати се наведе и извади нещо изпод стола.

- Това, Чарли - подхвана тя, - е малък подарък, с него всички искаме да ти благодарим за жертвите, които си правил за „Тръмпър“.

Обърна се и връчи масленото платно на Чарли, който грейна в очакване. Ала когато видя какво е изобразено върху картината, зяпна от учудване и пурата му се търкулна на масата. Трябваше да мине известно време, докато се окопити и остави „Хора, ядящи картофи“ на Ван Гог. Чуха се възгласи:

- Реч, реч!

В началото Чарли напомни отново на събралите се как всичко е започнало от сергията на дядо му в Уайтчапъл, сергия, която сега стоеше гордо при щандовете за хранителни стоки в универсалния магазин. Отдаде дължимото на подполковника, който отдавна бе починал, на първопроходците в дружеството господин Краудър и господин Хадлоу, а също на Боб Мейкинс и Нед Денинг, работили в „Тръмпър“ още от самото начало и оттеглили се броени седмици преди самия Чарли. Накрая благодари и на Дафни, маркиза Уилтшир, дала им на заем шейсет лири стерлинги, с които те всъщност са започнали.