Unknown

Надяваше се ако не друго, то поне че петте дни спокойно море и топъл атлантически ветрец ще им помогнат да се поотпуснат и Чарли сега-засега ще забрави за „Тръмпър“. Но почти през цялото време, докато пътуваха, той излагаше новите си идеи за революционното обновление на универсалния магазин, идеи, които според него трябвало да бъдат осъществени веднага щом двамата с Беки се приберат в Лондон. Жена му се видя в чудо и реши, че трябва най-сетне да защити Кати.

- Но ти вече не си дори член на управителния съвет - напомни му тя, докато се печеха на палубата.

- Да, но съм пожизнен председател - настоя той, след като и обясни надълго и нашироко най-новото си хрумване да слагат специален знак върху етикетите на стоките, за да предотвратяват кражбите.

- Тази длъжност е само почетна.

- Дрън-дрън, почетна била. Смятам да наложа вижданията си, каквото и...

- Чарли, не е честно спрямо Кати. Тя вече не е заместник-директорка на някаква семейна фирмичка, сега оглавява голямо акционерно дружество. Наистина е крайно време да не и се бъркаш повече и да я оставиш сама да тика тая твоя прословута сергия, както намери за добре.

- И какво очакваш да правя?

- Не знам, Чарли, какво ще правиш и не ме вълнува. Но каквото и да е, то няма да има нищо с Челси Терас. Ясна ли бях?

Чарли понечи да възрази, ала точно тогава при тях дойде един от стюардите.

- Извинявайте, че ви прекъсвам, сър.

- Не прекъсвате нищо - увери го Чарли. - Какво искате от мен? Да вдигна бунт или да организирам жребия за срещите по тенис?

- Това, сър Чарлс, са все отговорности на заместник-капитана - усмихна се младежът. - Капитанът пита дали ще бъдете така любезен да отидете при него на мостика. Получил е телеграма от Лондон, за чието съдържание иска да ви уведоми незабавно.

- Дано новината не е лоша - притесни се Беки, после остави на палубата романа, който се опитваше да чете, и се изправи. - Казала съм да не ни търсят, освен ако не е спешно.

- Не започвай пак! - скастри я Чарли. - По-голяма черногледка не съм срещал. При теб чашата винаги е наполовина празна.

Той стана от шезлонга, протегна се и тръгна заедно с младежа към мостика, като пътем обясняваше как щял да организира бунт. Без да казва нищо, Беки вървеше на около метър след него.

На мостика капитанът ги поздрави и рече:

- Току-що от Лондон се получи телеграма за вас, сър Чарлс, реших, че трябва да я видите незабавно.

Той му подаде лист хартия.

- Да го вземат мътните, забравих си очилата на палубата - промърмори Чарли. - Я виж, Беки, какво пише.

Тя пое с разтреперани ръце телеграмата и я прочете първо наум - Чарли се взираше в лицето и.

- Хайде, казвай де! Наполовина пълна или наполовина празна?

- Телеграмата е от Бъкингамския дворец, имат молба към теб - отвърна Беки.

- Казвах ли ти аз! - завайка се пак Чарли. - Не можеш да ги оставиш и ден сами, все ще объркат нещо. На първо число всеки месец трябва да доставят тоалетен сапун, кралицата предпочита лавандулов, паста за зъби, съпругът и харесва „Ютимол“, и тоалетна хартия... Хем предупредих Кати...

- Не, този път Нейно величество се притеснява не за тоалетната хартия - прекъсна го Беки.

- А за какво? - подкани пак мъжът и.

- Питат каква да бъде титлата ти.

- Титлата ли? - възкликна Чарли.

- Да - потвърди жена му и се извърна с лице към него. - Лорд Тръмпър от къде?

Беки се изненада, а Кати изпита известно облекчение, когато двете видяха колко бързо лорд Тръмпър от Уайтчапъл се е запалил по делата на Горната камара в Парламента. В мига, когато Чарли стана депутат, от страховете на жена му, че той ще продължи да се бърка в работата на универсалния магазин, не остана и следа. В съзнанието и отново изникнаха спомените от Втората световна война, когато Чарли бе работил при лорд Ултън в Министерството на хранителната промишленост и тя никога не знаеше по кое време на нощта той ще се прибере вкъщи.

Половин година, след като Беки го предупреди хич и да не припарва до „Тръмпър“, Чарли и съобщи, че е поканен за член на селскостопанската комисия в Парламента, където отново щял да приложи опита си за благото на своите сънародници. Той дори се върна към стария си навик всяка сутрин да става в четири и половина, за да се запознава с документите и да се подготвя за важните срещи и заседания.

Щом се прибереше за вечеря, я обсипваше с новини какви предложения бил направил в комисията и как някой изкуфял дядка бил пропилял времето на Камарата с безбройните си поправки към проектозакона за развъждането на зайци.