Unknown

- Жалко, че вече не съм на четиринайсет години - отбеляза натъжен Чарли. - Жалко, че не мога да застана зад сергията в Уайтчапъл и да бъда с редовните си клиенти. Това бяха най-щастливите дни в живота ми. Дълбоко в себе си аз си останах уличен продавач на плодове и зеленчуци. - Всички се засмяха, само Беки погледна мъжа си и си припомни осемгодишното хлапе по къси панталонки, което, стиснало каскетчето в ръка, чака пред фурната на бащай с надеждата да му дадат кифла. - Горд съм, че построих най-голямата сергия на света и тази вечер съм с хората, помогнали ми да я дотикам от Ист Енд чак на Челси Терас. Ще ми бъде мъчно за всички вас - дано от време на време ми позволявате да се връщам в „Тръмпър“.

Чарли седна на мястото си, а всички, които работеха при него в универсалния магазин, станаха на крака, за да го поздравят с ръкопляскания. Той се наведе към Беки, хвана я за ръка и прошепна:

- Извинявай, забравих да им кажа, че всъщност ти си основала фирмата.

През живота си Беки нито веднъж не беше стъпвала на футболен мач, а сега и се налагаше да слуша с часове как мъжът и разказва за световното първенство и че най-малко трима играчи на „Уест Хам“ щели да бъдат включени в националния отбор на Англия.

Първия месец, след като напусна поста председател на управителния съвет, Чарли сякаш нямаше нищо против Стан да го разкарва с колата от Шефийлд до Манчестър и от Ливърпул до Лийдс, където двамата ходеха на мачовете от първите кръгове на първенството.

След като Англия се класира за полуфинала, Чарли впрегна едва ли не всичките си познанства, за да се сдобие с две места на стадиона, и усилията му бяха възнаградени, когато домакините се класираха за финала.

Но въпреки дебелите си връзки, въпреки че бе готов да плати скъпо и прескъпо и дори писа на мениджъра на английския национален отбор Алф Рамзи, пак не успя да си осигури за финала дори билет за правостоящи. Сподели с Беки, че волю-неволю е решил двамата със Стан да гледат мача по телевизията.

Сутринта преди финала слезе за закуска и видя върху дъската за хляб два билета. Беше толкова развълнуван, че не се и докосна до яйцата с бекона.

- Ти, госпожо Тръмпър, си истинско съкровище - току повтаряше и добавяше: - Ама как ги уреди?

- С връзки - отвръщаше Беки, решена да не разкрива пред мъжа си как от новия компютър е разбрала, че госпожа Рамзи има сметка в „Тръмпър“ и Кати е предложила да включат и нея в групата отбрани клиенти, ползващи се с десет на сто отстъпка.

След като националният отбор на Англия победи Западна Германия с четири на два и Джеф Хърст от „Уест Хам“ вкара цели три гола, Чарли бе на седмото небе от щастие и Беки за миг се запита дали съпругът и най-после не е забравил „Тръмпър“ - така щеше да развърже ръцете на Кати като председател на управителния съвет.

Седмица след като се върна от стадион „Уембли“, Чарли явно пак нямаше нищо против да обикаля по цял ден къщата, през втората седмица обаче Беки си даде сметка, че трябва да направи нещо, ако не иска да полудее и да загуби почти цялата прислуга на Итън Скуеър. В понеделник на третата седмица тя отскочи до управителя на туристическото бюро в „Тръмпър“, а на четвъртата от „Кюнард“⁷⁰ осигуриха на лейди Тръмпър два билета за кораба „Куин Мери“, който отплаваше за Ню Йорк, откъдето семейство Тръмпър щеше да потегли на дълга обиколка из Съединените щати.

- Дано Кати се оправи и без мен - въздъхна Чарли, докато пътуваха към Саутхамптън, където щяха да се качат на кораба.

- Ще се оправи, ще се оправи, не се притеснявай - отвърна Беки, решила двамата да отсъстват най-малко три месеца, та Кати да се заеме на спокойствие с ремонта на универсалния магазин, който, както подозираха и двете, Чарли ще направи всичко възможно да забави.

Беки се убеди, че е била права, още щом Чарли влезе в универсален магазин „Блумингдейл“ в Ню Йорк и започна да мърмори, че нямало достатъчно място и човек не можел да разгледа на спокойствие стоката. После тя го заведе в „Мейси“, където мъжът и взе да роптае, че обслужването било под всякаква критика, а когато пристигнаха в Чикаго, той обвини Хенри Фийлд, че вече не обръщал достатъчно внимание на витрините, с които навремето се славел магазинът му.

- Прекалено кичозни са - дори за Щатите - започна да убеждава Чарли собственика.

Беки понечи да напомни на мъжа си думата „тактичност“, но точно тогава Хенри Фийлд се съгласи напълно с преценката на отколешния си приятел и стовари цялата вина върху новия директор, който вярвал в „силата на цветята“, каквото и да означаваше това.

В Далас, Сан Франциско и Лос Анджелис Чарли продължи да недоволства и когато след три месеца двамата с Беки се качиха отново в Ню Йорк на големия презокеански кораб, той не говореше за друго освен за „Тръмпър“. Жена му вече се притесняваше какво ли ще стане, когато стъпят на английска земя.