Unknown

- Това и направих веднага след разговора - обясни Кати. - Но никъде не открих фактури за пури. Изненадах се, защото помня добре, че дойде ли в Лондон, старият господин Фийлд задължително поръчва десетина кутии, които да му бъдат занесени в „Конот“. - Тя пак се свъси. - Винаги съм недоумявала. Така де, изключено е в неговия универсален магазин да няма щанд за цигари и пури.

- Със сигурност има - потвърди Беки, - но не и хавански.

- Защо?

- Някъде през петдесетте години Съединените щати са забранили вноса на кубински пури и бащата на Дейвид, който пушел любимата си марка много преди изобщо някой да е чувал за Фидел Кастро, решил, че не вижда причина да си отказва това удоволствие, което определя като „свое свещено право“.

- А как Чарли е заобиколил забраната?

- Слизаше до щанда за тютюневи изделия, взимаше десетина кутии с пури от любимата марка на стареца, махаше бандерола от всеки къс, който заменяше с етикета на безобидна холандска марка, после редеше пурите в кутии с надпис „Тръмпър“, които изобщо не бият на очи. Винаги проверяваше дали има достатъчно бройки, в случай че запасите на господин Фийлд свършат. Смяташе, че това е най-малкото, което може да направи, за да му се отплати за гостоприемството, което семейството винаги е проявявало към нас.

Кати кимна разбиращо.

- Все пак трябва да разбера каква точно е марката на кубинските пури, на които господин Фийлд има „свещено право“.

- Да ти призная, не знам. Както сама каза, Чарли не позволяваше на никого да изпълнява поръчката.

- В такъв случай се налага някой да помоли Чарли или сам да дойде и да уреди въпроса, или поне да ни каже към каква марка е пристрастен американският му приятел. Къде бих могла да открия в понеделник в единайсет и половина сутринта пожизнения президент?

- Вероятно се е усамотил заедно с комисията си в някоя зала на Камарата на лордовете - отвърна Беки.

- Не, няма го там - каза по-младата жена. - Вече звънях в Камарата на лордовете и ми казаха, че тази сутрин не са го виждали и което е по-важно, не го очакват до края на седмицата.

- Невъзможно! - възкликна Беки. - Направо се е преселил там.

- И аз си мислех така - рече Кати. - Точно заради това звъннах в галерията на номер едно и помолих да дойдеш.

- Не се притеснявай, ей сега ще го уредим - успокои я Беки. - Ако Джесика ме свърже с Камарата на лордовете, знам с кого да разговарям.

Секретарката се върна в кабинета си, погледна номера и веднага щом я свързаха, прехвърли разговора оттатък при шефката, където Беки вдигна слушалката.

- Камарата на лордовете ли е? - попита тя. - Свържете ме, ако обичате, със стаята на квесторите... Господин Ансън там ли е?... Няма го, значи в такъв случай бих искала да оставя спешно съобщение за лорд Тръмпър... от Уайтчапъл... Да, мисля, че днес сутринта е в подкомисията по земеделие... Сигурен ли сте? Това е невъзможно... Познавате ли съпруга ми?... Е, пак добре... Ама той... Виж ти... Не, благодаря... Не, няма да оставя никакво съобщение и ако обичате, не безпокойте господин Ансън. Дочуване.

Беки затвори и когато вдигна очи, видя, че Кати и Джесика я гледат като малки деца, които преди лягане чакат да чуят края на приказката.

- Днес сутринта Чарли не е ходил в Камарата на лордовете. Нямало и подкомисия по земеделието. Не бил дори член на комисията, моля ви се... А най-интересното е, че не са му виждали очите от цели три месеца.

- Нещо не разбирам - възкликна Кати. - Как си се свързвала досега с него?

- По специален номер, даде ми го Чарли. Държа го до телефона в антрето на Итън Скуеър. По него се свързвам с един квестор от Камарата на лордовете - господин Ансън, който винаги, по всяко време на денонощието знае къде може да открие Чарли.

- А този господин Ансън съществува ли изобщо? - попита Кати.

- О, да - потвърди Беки. - Но както личи, работи на друг етаж в Камарата на лордовете и затова ме свързаха направо със „Справки“.

- И какво става, след като намериш господин Ансън?

- Обикновено Чарли ми звънва най-много до час.

- В такъв случай не виждам какво пречи да се обадиш и сега на господин Ансън.

- Предпочитам да не го правя - каза по-възрастната жена.

- Не е зле да разбера какво е вършил Чарли през последните две години. Защото едно е сигурно: господин Ансън няма да ми каже.

- Но той вероятно е единственият човек, който знае - възрази Кати. - В края на краищата Чарли не живее в празно пространство.

Двете се обърнаха към Джесика.

- Не гледайте мен - рече секретарката. - Откакто му забранихте да идва на Челси Терас, не е стъпвал в кабинета ми. Ако Стан не се отбива от време на време да обядва в служебния стол, нямаше да знам дали Чарли е жив.

- Как не се сетих! - щракна с пръсти Беки. - Стан е единственият човек, който със сигурност знае какво става. И досега идва всяка сутрин с колата да взима от къщи Чарли и после вечер го връща. Чарли не би се справил, ако не е посветил в тайната си и своя шофьор.