Unknown

- Което и да е момичето - продължи Чарли, - то е успяло да направи така, че да бъде посочено в полицейския архив като единствена дъщеря на Гай Трентам и да нарисува картина, висяла близо двайсет години в столовата на едно сиропиталище в Мелбърн. Картина, която, бих добавил, не може да бъде възпроизведена от никого освен от човека, който я е създал. Тя е по-убедителна и от пръстов отпечатък, нали? Или и това са само догадки?

- Картината доказва единствено, че по някое време между 1924 и 1945 година госпожица Рос е живяла в сиропиталището - възрази Бъркеншо. - Но доколкото подразбрах, тя не помни нищо от живота си в сиропиталището, а също и за неговата директорка. Така ли е, госпожице Рос? - обърна се той за пръв път към Кати.

Волю-неволю, тя кимна, но и този път не каза нищо.

- Страхотна свидетелка, няма що! - подметна Бъркеншо, без да крие язвителността си. - Тя не може да потвърди дори онова, което казахте в нейна полза. Името и е Кати Рос, това поне знаем, но въпреки вашите така наречени доказателства не съществува нищо, което да я свърже със сър Реймънд Хардкасъл.

- Мнозина ще потвърдят онова, което съм разказал - скочи пак Чарли.

Бейвърсток вдигна вежда - колкото и да му се щеше да вярва на сър Чарлс, засега той не бе посочил нищо, което да потвърждава думите му.

- Това, че е израсла в сиропиталище в Мелбърн, не доказва нищо - отбеляза Бъркеншо и вдигна кичура коса, паднал върху челото му. - Повтарям, дори и да приемем небивалиците ви, че госпожа Трентам се била срещала с госпожица Бенсън, това още не доказва, че госпожица Рос е кръвна роднина на Гай Трентам.

- Може би искате сам да проверите кръвната група? - тросна се Чарли.

Този път господин Бейвърсток вдигна и двете си вежди: никоя от двете страни не бе повдигала досега въпроса за кръвните групи.

- Кръвна група, сър Чарлс, каквато, бих добавил, има половината човечество - отвърна Бъркеншо и подръпна реверите на сакото си.

- О, така значи, вече сте я проверили? - заяде се победоносно Чарли. - Излиза, че все пак имате някакви съмнения.

- Нямам никакви съмнения кой е законният наследник на Хардкасъл - отсече Бъркеншо и се извърна към Бейвърсток. - Докога смятате да търпите този фарс?

Въпросът му беше последван от отчаяна въздишка.

- Докато някоя от страните ме убеди кой всъщност е законният наследник на състоянието на сър Реймънд - отвърна властно Бейвърсток, без да повишава тон.

- Какво още искате? - не се стърпя Бъркеншо. - Моят клиент няма какво да крие, а както личи, госпожица Рос няма какво да предложи.

- В такъв случай, Бъркеншо, вероятно ще обясните - прикани другият адвокат - защо в продължение на доста години госпожа Трентам редовно е превеждала парични суми на госпожица Бенсън, директорката на сиропиталище „Света Хилда“ в Мелбърн, където, както според мен всички приехме, госпожица Рос е живяла между 1927 и 1945 година.

- Не съм имал привилегията да представлявам госпожа Трентам, а и госпожица Бенсън, ето защо не съм в положение да изказвам мнение. Нито пък вие, драги ми господине.

- Вашият клиент може би е наясно защо са превеждани тези суми и ще ни даде някакво обяснение - намеси се Чарли.

И двамата се извърнаха към Найджъл Трентам, който най-спокойно угаси цигарата, но пак и не опита да каже нещо.

- Няма причини да очаквате клиентът ми да отговаря на такива хипотетични въпроси - отсече Бъркеншо.

- Но щом клиентът ви не желае да говори — вметна Бейвърсток, - на мен ми е още по-трудно да приема, че той няма какво да крие.

- Недостойно е да говорите така, драги ми господине - сопна се Бъркеншо. - Тъкмо вие би трябвало да знаете, че щом е представляван от адвокат, клиентът е в правото си да отказва да говори. Всъщност господин Трентам не бе длъжен и да присъства на тази среща.

- Това тук не е съд - напомни рязко Бейвърсток. - При всички положения подозирам, че дядото на господин Трентам не би одобрил такава тактика.

- Нима отричате законните права на клиента ми?

- Изобщо не ги отричам. Но понеже той отказва да огласи мнението си, аз се чувствам безсилен да се произнеса по случая и може би ще препоръчам на страните да се обърнат към съда, както впрочем се предвижда и в точка двайсет и седма от завещанието на сър Реймънд.

„Още едно условие, за което не съм и подозирал“, помисли тъжно Чарли.

- Но сигурно ще минат години, докато делото бъде разгледано от съда - възропта Бъркеншо. - Освен това двете страни вероятно ще влязат в големи разходи. Сър Реймънд едва ли е искал това.

- Дори и да не го е искал, така вашият клиент ще има възможност да обясни пред съдебните заседатели защо тези суми са били превеждани всяко тримесечие... ако изобщо е знаел за тях - напомни Бейвърсток.

Бъркеншо за пръв път като че ли се подвоуми, ала Трентам продължи да мълчи, само извади втора цигара.

- Съдебните заседатели вероятно ще решат, че госпожица Рос не е нищо повече от най-обикновена изнудвачка - смени Бъркеншо тактиката. - Изнудвачка, която е разбрала отнякъде за наследството и е успяла да се добере до Англия, където е нагодила фактите така, че да паснат на измислената и история.