Unknown

- Добре ли ви чух? - тросна се Бъркеншо - вече се беше разсънил. - Звъните ми посред нощ, за да ме питате колко е часът ли?

- Точно така - рече Бейвърсток. - Искам да потвърдите, че крайният срок още не е изтекъл. Бъдете така добър, кажете колко според вас е часът.

- Според мен е единайсет и седемнайсет минути. Но пак не разбирам...

- А според мен е единайсет и шестнайсет - натърти Бейвърсток. - Но колкото до времето, съгласен съм да приема вашето вещо мнение. Между другото - продължи той, - обаждам се, за да ви съобщя, че към наследството на Хардкасъл претенции има още един човек, който според мен е по-пряк наследник на сър Реймънд, отколкото вашият клиент.

- И как се казва тя?

- Подозирам, че вече знаете - отвърна възрастният адвокат и затвори. - Ох, да го вземат мътните - изруга той и погледна Чарли. - Трябваше да запиша разговора.

- Защо?

- Защото Бъркеншо за нищо на света няма да си признае, че е попитал „Как се казва тя.“

47.

- Нима твърдиш, че Гай Трентам ми е баща? - ахна Кати.

- Ама как така?...

След като събуди доктор Аткинс, който бе от хората, свикнали да ги вдигат посред нощ, Чарли реши, че може да обясни на Кати какво е научил по време на посещението си в Австралия и как всичко е било потвърдено от сведенията, които тя е предоставила на Беки навремето, при постъпването си на работа в „Тръмпър“. Бейвърсток слушаше внимателно - сегиз-тогиз кимаше и поглеждаше записките, които си бе водил по време на разговора със своя племенник в Сидни.

Кати също попиваше разказа на Чарли и макар сега да се сещаше за някои неща от живота си в Австралия, помнеше съвсем смътно следването в Мелбърнския университет и нищо от пребиваването си в сиропиталище „Света Хилда“. Името на госпожица Бенсън не и говореше нищо.

- Опитвам се да си припомня някакви подробности от онова, което съм изживяла, преди да дойда в Англия - безрезултатно. Въпреки че помня почти всичко от мига, когато пристигнах в Саутхамптън. Доктор Аткинс не е оптимист, нали?

- Постоянно ми напомня, че за тези неща нямало правила.

Някъде към четири след полунощ Чарли повика по телефона такси, което да ги върне на Итън Скуеър - бяха се разбрали с Бейвърсток, че адвокатът ще уреди възможно най-бързо среща с другата страна. Когато се прибраха вкъщи, Кати бе толкова изтощена, че си легна веднага, докато Чарли - обратното, бе свикнал да става, горе-долу, по това време, ето защо се затвори в кабинета и продължи да търси липсващата брънка - знаеше, че дори да я намери, пак му предстои трудна съдебна битка.

На другия ден двамата с Кати отидоха в Кеймбридж и прекараха тежък следобед в тесния кабинет на доктор Аткинс в болница „Адънбрук“. Лекарят прояви много по-голям интерес към папката със сведения за Кати, предоставена от директорката на сиропиталището госпожа Кълвър, отколкото към това, че младата жена има роднинска връзка с госпожа Трентам, следователно е законна наследница на богатството на Хардкасъл.

Доктор Аткинс се зае да я запознава бавно със съдържанието на папката: часовете по рисуване, провиненията и похвалите, състезанията по тенис, девическата класическа гимназия към Англиканската църква в Мелбърн, и всеки път се натъкваше на едно и също - колкото и да се мъчеше Кати да си спомни миналото, в съзнанието й изникваха само смътни образи. Лекарят опита да събуди спомените й със словесни асоциации: Мелбърн, госпожица Бенсън, крикет, кораб, хотел, на които получи отговорите: Австралия, Хеджес, броях точките, Саутхамптън, безкрайно работно време.

Ала и този път удари на камък - младата жена описа съвсем общо класическата гимназия в Мелбърн, после обаче се сети нещичко и от следването си в университета, както и името на някакво момче - Мел Никълс, а също че е пътувала много дълго с кораба до Лондон. Накрая си спомни дори имената на момичетата, с които е била в една каюта - Пам и Морийн, но не и откъде са родом.

Спомените и станаха много подробни, когато Кати заговори за хотел „Мелроуз“, а Чарли потвърди точността на разказа и за времето, когато е постъпила в „Тръмпър“.

Дори се просълзи, когато младата жена описа запознанството си с Даниъл и как младежът е разменил картончетата с имената на тържеството в новата къща. Ала Кати пак не успя да се сети нищо, което да е свързано с имената на Маргарет Етел Трентам и на госпожица Рейчъл Бенсън.

В шест часа вече бе капнала от умора. Доктор Аткинс дръпна Чарли настрани и го предупреди, че по негово мнение е почти изключено тя да си спомни нещо повече от живота си по времето, преди да пристигне в Лондон. В съзнанието и може би щели да изникват някакви дребни случки, но не и нещо съществено.

- Съжалявам, че не успях да помогна много - каза Кати на Чарли, докато се връщаха в Лондон.

Той я хвана за ръката.

- Още не сме победени - обеща и, макар и сега да му се струваше, че предвиждането на Тревър Робъртс как имал големи шансове да докаже, че именно Кати е законна наследница на Хардкасъл, няма да се оправдае.