Unknown

- Знаех си аз, че не ме разкарвате чак от Тюксбъри колкото да ми съобщите резултатите от последните срещи в международния турнир по крикет в Мелбърн - засмя се Бейвърсток. - Син или дъщеря?

- Дъщеря.

- Законна или незаконородена?

- Законна.

- В такъв случай може да подаде иск за наследството, стига той да бъде подписан преди полунощ.

- Лично ли трябва да дойде при вас?

- Такова е изискването в завещанието - натърти адвокатът. - Но ако е още в Австралия, може да отиде и при Тревър Робъртс, дал съм му пълномощно да...

- Не, в Англия е. До полунощ ще я доведа в кантората ви.

- Чудесно. А, между другото, как се казва? - попита другият мъж. - Ще ми се да подготвя книжата.

- Кати Рос - рече Чарли. - Но за повече подробности поговорете с племенника си, аз нямам и миг за губене - добави той и затвори още преди Бейвърсток да е изрекъл и дума.

После хукна към вестибюла - да търси Беки.

- Къде е Кати? - провикна се Чарли към жена си, която стоеше в горния край на стълбите.

- Отиде на концерт в Кралската фестивална зала. Май каза, че на Моцарт. Придружава я някакъв нов ухажор от Сити.

- Добре, да тръгваме! - рече Чарли.

- Да тръгваме ли?

- Да - подвикна той.

После изхвърча навън, но чак когато седна отзад в автомобила, забеляза, че шофьора го няма. Слезе и се завтече към къщата, откъдето Беки тъкмо излизаше.

- Къде е Стан?

- Сигурно вечеря в кухнята.

- Добре - рече Чарли и подаде на жена си ключовете. - Ти карай, а аз ще разказвам.

- Но къде отиваме?

- Във Фестивалната зала.

- Виж ти! - учуди се Беки. - Познавам те от цяла вечност, а не съм и подозирала, че харесваш Моцарт.

Тя седна зад волана, а Чарли притича и също седна отпред при нея. Беки потегли и се сля с вечерния поток от автомобили, докато мъжът и продължаваше да обяснява какво е научил в Австралия и че трябва на всяка цена да открият Кати преди полунощ. Жена му слушаше внимателно и не смееше да го прекъсне. След като прекосиха Уестминстърския мост, Чарли я попита дали има въпроси, но тя продължи да мълчи.

- Нищо ли няма да кажеш? - възкликна накрая мъжът и.

- Да, ще кажа - промълви Беки. - Не бива и с Кати да допускаме същата грешка, която направихме с Даниъл.

- Каква по-точно?

- Да не и казваме цялата истина.

- Не мога да поема такъв риск, докато не съм говорил с доктор Аткинс - отсече Чарли. - Сега обаче е много по-важно да не изпускаме крайния срок и тя да подаде иска за наследството.

- А още по-важно е къде очакваш да спра - рече Беки, когато завиха наляво, излязоха на Белвидир Роуд и се отправиха към входа на Кралската фестивална зала, където имаше знак „Спирането строго забранено“.

- Как къде, точно пред входа - отвърна Чарли, а Беки му се подчини безпрекословно.

Веднага щом автомобилът спря, Чарли изскочи, прекоси на бегом улицата и влезе през остъклената врата.

- Кога свършва концертът? - попита той първия изпречил му се униформен разпоредител.

- В десет и трийсет и пет, господине, но не можете да оставите автомобила отпред.

- А къде е кабинетът на директора?

- На петия етаж. Слизате от асансьора и тръгвате надясно. Втората врата отляво. Но...

- Благодаря - изкрещя Чарли и се завтече към асансьора.

Беки се качи в последния момент.

- Автомобилът ви, господине - подвикна разпоредителят и започна да ръкомаха, но вратата на асансьора се затвори точно под носа му.

На петия етаж Чарли веднага видя вратата с табела „Директор“. Почука и нахълта в помещението, където завари двама мъже в смокинги - слушаха концерта по вътрешната уредба и пушеха. Обърнаха се да видят кой ги прекъсва.

- Добър вечер, сър Чарлс - поздрави по-високият, после стана от стола, угаси цигарата и пристъпи напред. - Приятно ми е, Джаксън. Директор на театъра. Мога ли да ви помогна с нещо?

- Надявам се, господин Джаксън - отвърна Чарли. - Налага се незабавно да изведа от залата една млада дама. Спешно е.

- Знаете ли на кое място е?

- Нямам представа.

Чарли погледна жена си, която само поклати глава.

- Елате с мен - подкани директорът и се отправи към асансьора.

Когато вратата му се отвори, пред тях стоеше разпоредителят.

- Някакви проблеми ли, Рон?

- Този господин си остави автомобила точно пред входа, господин директоре.

- В такъв случай го наглеждай, Рон. - Джаксън натисна копчето за третия етаж и попита Беки: - А как е облечена младата дама?

- Във виненочервена рокля с бяло наметало - отвърна тя на един дъх.

- Чудесно - рече директорът.

Слезе от асансьора и поведе бързо Чарли и Беки към страничния вход на официалната ложа. След като влязоха вътре, Джаксън махна малка картина, на която се виждаше как кралицата открива през 1957 година сградата - отдолу се показа стъкло с огледална повърхност откъм външната страна.

- Държим го от съображения за сигурност, в случай че възникнат неприятности - обясни директорът. После свали от кукичките два театрални бинокъла и ги подаде на Чарли и Беки. - Ако откриете младата дама, някой от разпоредителите ще я изведе. - Джаксън нададе ухо, да чуе какво свири оркестърът. - До края на концерта остават десетина, най-много дванайсет минути. За днес не се предвиждат бисове.