Unknown

Седна в одимената чакалня и докато чакаше някаква информация за съдбата на полет сто и втори, се зае да разлиства списанията и да се налива с безалкохолни напитки. Първото, което научи, бе, че са пратили да повикат главния механик.

- Пратили да повикат главния механик ли? - изуми се той. - Това пък какво означава?

- Пратихме кола, която да го докара - обясни ухилен някакъв чиновник от летището, който говореше отсечено, със силен акцент.

- Пратили сте кола ли? - пак не го разбра Чарли. - Но нали работата му е да стои на летището?

- Днес му е почивен ден.

- Нямате ли други механици?

- Повредата е сериозна, само главният механик може да я отстрани - призна притеснен чиновникът.

Чарли се шляпна по челото.

- А къде живее този главен механик?

- Някъде в Делхи - гласеше отговорът. - Но вие, господине, не се безпокойте, до час ще го доведем.

„Лошото на тази страна е - помисли си Чарли, - че ти казват каквото според тях искаш да чуеш.“

По-късно същият служител така и не успя да обясни защо е трябвало да минат цели два часа, докато открият главния механик, още един, докато го докарат на летището, и още петдесет минути, докато той установи, че за отстраняване на повредата са нужни не един, а трима подготвени механици, току-що тръгнали си от работа.

Пътниците от полет сто и втори бяха натоварени на раздрънкан стар автобус и бяха откарани в хотел „Тадж Махал“ в центъра на града, където Чарли седна на леглото и почти цяла нощ отново се опитва да се свърже с Беки. Накрая чу гласа и, но ги прекъснаха още преди да е успял да и съобщи дори къде се намира. Не се и опита да заспи.

Когато на другата сутрин автобусът ги върна на летището, същият индиец от управата ги чакаше, отново грейнал в усмивка.

- Самолетът ще излети навреме - обеща той.

„Навреме!“, помисли си Чарли - ако не бързаше толкова, сигурно би се засмял.

След един час самолетът все пак излетя. Чарли попита стюардесата кога се очаква да пристигнат на летище „Хийтроу“ в Лондон и тя му отговори, че не се знаело точно, но че сигурно щели да се приземят надвечер в събота.

В събота следобед самолетът отново спря непредвидено на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим и този път Чарли най-сетне успя да се свърже по телефона с Беки. Дори не и остави време да говори.

- В Рим съм – каза и, - Стан да дойде да ме вземе от „Хийтроу“. Не знам кога точно ще пристигна, затова да отиде още сега на летището и да ме чака там. Разбра ли?

- Да - потвърди Беки.

- Трябва ми и Бейвърсток, затова, ако е заминал за края на седмицата в провинцията, помоли го да зареже всичко, да се върне в Лондон и да ме чака в кантората си.

- Струваш ми се доста притеснен, скъпи.

Извинявай, но пътуването не е от най-приятните - обясни Чарли.

Стиснал картината под мишница, той реши този път да не пита какво му се е повредило на самолета. Заряза на произвола на съдбата багажа си и се метна на първия самолет за Лондон. След като излетяха, току си поглеждаше часовника. Когато в осем същата вечер пилотът прекоси Ламанша, Чарли се поуспокои, че за четирите часа, оставащи до крайния срок, все ще успеят да подадат иска на Кати - при условие, разбира се, че Беки бе открила Бейвърсток.

Самолетът закръжи над Лондон, Чарли надзърна през малкия илюминатор и се взря в Темза, която се виеше долу като змийче.

След още двайсетина минути пред него на две прави редици блеснаха прожекторите отстрани на пистата, появи се и облаче дим, когато колесникът докосна земята и самолетът се отправи към летището. В осем и двайсет и девет вратите най-после се отвориха.

Чарли грабна картината и хукна към паспортната и митническата проверка.

Не спря, докато не видя телефонен автомат, оказа се обаче, че няма монети, затова помоли телефонистката разговорът да е за сметка на другата страна. След миг го свързаха.

- Беки, вече съм на летище „Хийтроу“. Къде е Бейвърсток?

- Тръгнал е от Тюксбъри към Лондон. Смята, че до девет и половина, най-късно десет ще бъде в кантората.

- Тогава идвам право вкъщи. До четирийсет минути съм при теб.

Той затръшна слушалката, погледна си часовника и видя, че не разполага с време, за да звъни на доктор Аткинс. Изскочи на улицата, където веднага го блъсна леденостуден вятър. Стан го чакаше при автомобила. С годините бившият старшина бе свикнал с припряността на Чарли и без да се съобразява с ограниченията в скоростта, подкара бясно през предградията на Лондон. Въпреки че валеше като из ведро, в девет и шестнайсет вече бяха на Итън Скуеър.

Чарли се зае да обяснява на Беки, която не проронваше и дума, какво е установил в Австралия и вече бе преполовил разказа си, когато Бейвърсток се обади по телефона да съобщи, че е в адвокатската кантора на Хай Холборн. Чарли му благодари, предаде му много поздрави от неговия племенник и се извини, задето му съсипва почивните дни.

- Нищо не сте съсипали, ако новините са добри - отвърна адвокатът.

- Гай Трентам има още едно дете - каза Чарли.