Unknown

След малко госпожа Камбъл се върна с плик, който повери на Чарли. Върху него с калиграфски почерк пишеше: „Лондон, Странд, банка „Кутс и сие“, за директора“.

- Дано, сър Чарлс, не сметнете молбата ми за прекалено нахална.

- За мен наистина е голямо удоволствие, госпожо Камбъл - увери я той и се сбогува.

Вече в автомобила, Робъртс каза:

- Би било твърде безнравствено от моя страна, сър Чарлс, да ви съветвам дали да отваряте или да не отваряте писмото, ала...

Но Чарли вече беше разкъсал плика и бе извадил листовете в него.

Към подробната сметка за времето от 1953 до 1964 година беше прикачен чек за деветдесет и две лири стерлинги, така че влогът на госпожица Рейчъл Бенсън да бъде закрит.

- Бог да поживи шотландците и пуританското им възпитание - каза Чарли, след като видя на чие име е издаден чекът.

46.

- Ако побързате, сър Чарлс, още можете да хванете ранния полет - каза Тревър Робъртс, когато автомобилът зави по алеята към хотела.

- В такъв случай ще побързам - възкликна Чарли, - искам да се прибера час по-скоро в Лондон.

- Добре тогава. Ще кажа да приготвят сметката за хотела, после ще звънна по телефона на летището, за да се опитам да ви сменя резервацията.

- Чудесно. Разполагам с още два дни, но ми се ще да уточня някои неща в Лондон.

Още преди шофьорът да му е отворил вратата, Чарли изскочи от автомобила и хукна към хотелската стая, където си стегна набързо багажа. След дванайсет минути вече беше във фоайето и бе платил сметката. След още три се завтече към изхода. Шофьорът не само го чакаше прав при автомобила, но вече бе отворил и багажника.

Изхвърчаха от паркинга на хотела и се понесоха шеметно по бързото платно на магистралата към летището.

- Паспортът и билетът? - попита Робъртс.

Чарли се усмихна и ги извади от вътрешния си джоб досущ хлапе, проверило багажа си по списъка, който му е дала майка му.

- Чудесно. Сега да се надяваме, че няма да закъснеем за самолета.

- Направихте чудеса - отбеляза Чарли.

- Благодаря ви, сър Чарлс - рече адвокатът. - Знайте обаче, че макар и да събрахте доста доказателства, те в най-добрия случай си остават косвени. Ние с вас може и да сме убедени, че Кати Рос и Маргарет Етел Трентам са едно и също лице, въпреки това не бива да забравяме, че госпожица Бенсън вече е в гроба, а госпожица Рос не помни нищо от живота си тук, така че не се знае в чия полза ще отсъди съдът.

- Чух ви много добре - отвърна Чарли. - Но сега поне разполагам с нещо - допреди седмица тънех в пълно неведение.

- Така е. Вече няколко дни ви наблюдавам как действате и съм длъжен да кажа, че шансовете ви за успех са петдесет на петдесет. Ала каквото и да предприемете, не изпускайте от очи пейзажа: той е по-убедителен и от пръстов отпечатък. Пазете на сигурно място и писмото на госпожа Камбъл, докато не направите копие от него. После се постарайте то заедно с чека да се получат в банка „Кутс“. Само това оставаше да ви задържат за кражбата на деветдесет и две лири стерлинги. И накрая какво още мога да направя за вас?

- Помъчете се да убедите Уолтър Слейд да даде писмени показания, че е закарал в сиропиталище „Света Хилда“ госпожа Трентам и малко момиченце на име Маргарет и че после госпожата си е тръгнала оттам без детето. Бихте могли да се опитате да изкопчите от него и приблизителна дата.

- След вашата среща със стареца едва ли ще стане лесно - предположи Робъртс.

- Поне опитайте. Освен това проверете дали госпожица Бенсън е получавала пари от госпожа Трентам и преди 1953 година и ако е получавала, какви суми и кога. Подозирам, че през последните трийсет и пет години на нейно име всяко тримесечие са постъпвали пари, което обяснява и как така е прекарала края на живота си в относителен лукс.

- Вярно е, но и тези доказателства са косвени, пък и се съмнявам някоя банка да ми разреши да се ровя в личните сметки на госпожица Бенсън.

- Съгласен съм - каза Чарли. - Ала госпожа Кълвър би трябвало да знае колко е получавала госпожица Бенсън като директорка на сиропиталището и дали е живяла според доходите си. Така де, не е кой знае каква философия да разберете дали сиропиталището не се нуждае и от нещо друго освен от микробус.

През цялото време, докато Чарли говореше, адвокатът си записваше най-прилежно.

- Ако успеете да изкопчите нещичко от Слейд и да докажете, че госпожица Бенсън и преди е получавала пари, вече ще мога да поискам от Найджъл Трентам обяснение откъде-накъде майка му се е охарчвала толкова години и защо е превеждала суми на директорката на сиропиталище, разположено на другия край на света, ако не за да издържа отрочето на по-големия си син.

- Ще направя каквото мога - обеща Робъртс. - Ако открия нещо, веднага ще се свържа с вас в Лондон.

- Благодаря ви - рече Чарли. - А вие имате ли някакви молби към мен?

- Да, сър Чарлс. Бъдете така любезен, предайте моите поздрави на вуйчо Ърнест.

- На вуйчо Ърнест ли?

- Да, на Ърнест Бейвърсток.

- Нищо няма да му предавам. Ще се оплача от него в Сдружението на адвокатите.