Unknown

- Е, да се надяваме, че госпожица Бенсън ще ни насочи - отбеляза Робъртс. - Макар че, както вече ви предупредих, никой, който я познава от сиропиталище „Света Хилда“, не е казал и една добра дума за нея.

- Щом Уолтър Слейд се оказа такъв костелив орех, сигурно и от нея няма да успеем да откопчим нищо. Очевидно е, че госпожа Трентам сякаш е омагьосала всички, с които е общувала тук.

- Така си е - съгласи се адвокатът. - Точно за това не казах на главната сестра в старческия дом - госпожа Кам- бъл, защо им отиваме на гости. Не виждам причина да предупреждаваме госпожица Бенсън, че престои да я посетим. Защо да и даваме време да си подготви отговорите на всички въпроси!

Чарли изсумтя одобрително.

- А измислихте ли как да подходим към нея? - попита той. - Защото лично аз се изложих на срещата с Уолтър Слейд.

- Не, не съм измислил. Ще се наложи да импровизираме - дано бъде по-отзивчива. Макар че един Господ знае кой акцент ще ви се наложи да употребите този път, сър Чарлс.

След няколко секунди те вече минаха с автомобила през тежките крила на портата от ковано желязо. Подкараха по дълга алея с дървета отстрани, която ги отведе при голяма къща от началото на века, заобиколена с обширен парк.

- Тук едва ли е много евтино - отбеляза Чарли.

Съгласен съм - рече адвокатът. - И за съжаление не личи по нищо, че се нуждаят от микробус.

Автомобилът спря пред тежка дъбова врата. Тревър Робъртс скочи навън и изчака и Чарли да слезе от колата, после натисна звънеца.

Не им се наложи да чакат дълго. Отвори им младичка медицинска сестра, която ги поведе по коридора с лъснати до блясък плочки към кабинета на главната сестра - госпожа Камбъл.

Тя бе облечена в познатата колосана синя престилка с бяла якичка и маншети, каквито свързваме с професията и. Посрещна Чарли и Тревър Робъртс със силен шотландски акцент и ако не беше слънцето, струящо през прозорците, си- гурно щеше да бъде простено на Чарли, задето си е помислил как главната медицинска сестра на „Кленова хижа“ вероятно и не знае, че е напускала някога Шотландия.

Госпожа Камбъл се запозна с гостите и ги попита какво обичат.

- Надявам се, ще ни разрешите да поговорим с една от жените, настанени при вас.

- Да, разбира се, сър Чарлс. С кого желаете да се видите? - попита тя.

- С госпожица Бенсън - обясни Чарли. - Как да ви обясня...

- О, сър Чарлс, ама вие не знаете ли?

- Какво да знам? - сепна се той.

- Госпожица Бенсън почина миналата седмица. В четвъртък я погребахме.

За втори път този ден Чарли усети как краката му се подкосяват - Тревър Робъртс побърза да хване клиента си за лакътя и да го отведе до най-близкия стол.

- О, много съжалявам - пророни сестрата. - Нямах представа, че сте и толкова близък. - Чарли не каза нищо. - Дошли сте чак от Лондон специално за да я видите ли?

- Да - потвърди вместо него адвокатът. - Госпожица Бенсън имала ли е напоследък и други гости от Англия?

- Не - отвърна без колебание госпожа Камбъл. - Към края не я посещаваше почти никой. Идвали са един-двама души от Аделаида, но никой от Англия - добави тя някак припряно.

- А да ви е споменавала някога за Кати Рос или Маргарет Трентам?

Главната сестра се замисли.

- Не - отвърна накрая. - Поне аз не си спомням.

- Е, в такъв случай да си вървим, сър Чарлс, не виждам смисъл да отнемаме повече време на госпожа Камбъл.

- Така е - съгласи се едва чуто Чарли. - Благодаря ви, госпожо Камбъл.

Робъртс му помогне да стане от стола, а главната сестра тръгна да ги изпрати до входната врата.

- Скоро ли се връщате в Англия, сър Чарлс? - поинтересува се тя.

- Да, вероятно още утре.

- Ще ви притесни ли много, ако ви помоля да пуснете в Лондон едно писмо?

- За мен ще бъде удоволствие - отвърна Чарли.

- При обичайни обстоятелства не бих си позволила да ви обременявам излишно - изтъкна жената, - но тъй като става въпрос именно за госпожица Бенсън...

Двамата застинаха и се вторачиха в спретнато облечената шотландка. Тя също спря и разпери ръце.

- Нали разбирате, сър Чарлс, тук не става дума просто да спестя пощенските разходи, както биха си помислили повечето хора. Всъщност тъкмо обратното, просто искам да се издължа час по-скоро на благодетелите на госпожица Бенсън.

- Благодетелите на госпожица Бенсън ли? - ахнаха в един глас Чарли и Робъртс.

- Ами да - потвърди дребничката жена и се изпъчи. - Ние в „Кленова хижа“ нямаме навика да взимаме такса на покойници, господин Робъртс. Както безспорно бихте се съгласили, няма да е честно.

- Ама разбира се, госпожо Камбъл.

- И така, макар и да държим да ни се плаща за три месеца напред, винаги връщаме парите, ако някой от настанените при нас почине. След като покрием разходите, разбира се.

- Разбирам, разбирам - рече Чарли, все така загледан с надежда в главната сестра.

- Та ако бъдете така любезен да ме изчакате, ще отскоча да донеса от кабинета писмото.

Тя се обърна и се отправи към кабинета си, който беше само на няколко метра по-нататък в коридора.

- Започвайте да се молите - каза Чарли.

- Това и правя - отговори адвокатът.