Unknown

Разкопча предпазния колан, грабна от полицата картината на Кати и се премести на седалката в първа класа, която се намираше най-близо до изхода - сега мислеше само как по-скоро да направи резервация за следващия полет на Британската отвъдокеанска въздухоплавателна корпорация.

Самолетът на „Кантас“ кацна в Мелбърн в седем часа и седем минути вечерта. Чарли изхвърча пръв и хукна презглава към летището, но картината на Кати, която стискаше под мишница, му пречеше, и го изпревариха неколцина от другите пътници, очевидно също решили да хванат по-късния самолет. Въпреки всичко Чарли успя да се нареди единайсети на опашката пред гишето за резервации. Хората пред него получаваха един по един места. Но когато дойде и неговият ред, се оказа, че самолетът вече е пълен. Той се моли как ли не на служителката зад гишето, но така и не постигна нищо: мнозина сред пътниците смятаха, че за тях е също толкова важно да се приберат възможно най-бързо в Лондон.

Чарли се върна на гишето на „Кантас“, откъдето му съобщиха, че предстои ремонт на двигателя и самолетът ще излети чак на другата сутрин. В осем и четирийсет той видя как самолетът на Британската отвъдокеанска въздухоплавателна корпорация се извисява без него над тармака.

Билетите на останалите пътници бяха презаверени за полета в десет и двайсет сутринта, после ги настаниха да пренощуват в един от хотелите наоколо.

Два часа преди излитането Чарли вече беше на летището и се качи пръв на самолета. Пресметна, че ако оттук нататък се движат по разписание, ще кацнат на летище „Хийтроу“ рано в петък сутринта, тоест той ще разполага още с цял ден и половина, преди да изтекат двете години от смъртта на госпожа Трентам, а заедно с тях и крайният срок, посочен от сър Реймънд.

За пръв път Чарли въздъхна от облекчение, когато самолетът излетя, за втори - когато изминаха половината разстояние и кацнаха в Сингапур, и за трети - когато пристигнаха няколко минути преди разписанието на летище „Пая Лебар“.

Слезе от самолета колкото да се поразтъпче. След час отново беше пристегнал колана и бе готов за излитането. От Сингапур се отправиха към Банкок, където се приземиха на летище „Дон Муан“ само с половин час закъснение, после обаче се наложи самолетът да чака на опашка на пистата още цял час. Обясниха им, че не достигали диспечери. Въпреки закъснението Чарли не се притесни, това обаче не му попречи да поглежда през няколко минути часовника си. Излетяха с един час закъснение.

След като се приземиха на летище „Палам“ в Делхи, той отново тръгна да се разхожда из безмитния магазин колкото да убие единия час чакане, през който щяха да заредят самолета с гориво. Ядоса се, когато видя, че все същите часовници, парфюми и бижута се продават на невинните транзитни пътници на цени, с петдесет на сто по-високи от обичайните. Единият час мина и понеже по високоговорителите не повикаха пътниците, Чарли отиде на гише „Справки“, за да провери защо пак закъсняват.

- Доколкото разбрах, има проблем с втория екипаж на самолета - обясни младичката жена зад гишето. - Не е почивал двайсет и четири часа, както го изисква правилникът на Международната въздухоплавателна асоциация.

- А колко са почивали?

- Двайсет часа - отвърна смутено момичето.

- Значи ще чакаме още четири часа.

- Опасявам се, че да.

- Къде е най-близкият телефон? - попита Чарли, без дори да крие раздразнението си.

- В дъното, господине - упъти го служителката и посочи надясно.

Чарли се нареди на поредната опашка - когато му дойде редът, той успя да се свърже два пъти с телефонистката в централата в Делхи и веднъж с Лондон, но не и да разговаря с Беки.

Накрая се качи на самолета, без да е постигнал нищо - чувстваше се изтощен.

- Говори капитанът на полета Паркхаус. Извинявайте за закъснението - добави той благо-благо. - Надявам се то да не ви е създало неудобства. Затегнете коланите и се пригответе за излитане. Стюардесите вече са затворили автоматично вратите.

Четирите двигателя избоботиха и самолетът запъпли по пистата, после набра скорост и се понесе шеметно по пистата. След това обаче Чарли се люшна рязко напред - спирачките изскърцаха и самолетът най-неочаквано спря само на няколко метра от края на пистата.

- Говори капитанът на полета. Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че върху контролното табло хидравличните помпи, задвижващи колесника, светят червено, затова не искам да рискувам. Налага се да се върнем на летището и да помолим местните механици да отстранят повредата. Благодаря ви за проявеното разбиране.

Чарли се притесни най-вече от думата „местни“.

След като слязоха от самолета, той хукна да обикаля гишетата на различните авиокомпании с надеждата да открие самолет, който този ден да заминава от Делхи за Европа. Бързо установи, че единственият самолет, който излита от летището, е за Сидни. Замоли се индийските механици да си разбират от работата и да отстранят бързо повредата.