Unknown

- Ти, Беки, се заеми с партера, а аз ще огледам балкона.

Чарли настрои бинокъла, така че да вижда добре публиката долу.

Двамата с Беки огледаха едно по едно хиляда и деветстотинте места - първо бързо, после по-внимателно. Но не откриха никъде Кати.

- Проверете в ложите отсреща, сър Чарлс - подсказа му директорът.

Двата бинокъла се насочиха към отсрещната страна на залата. Но и там нямаше и следа от Кати, затова Чарли и Беки отново се заеха да оглеждат едно по едно местата долу в залата.

В десет и трийсет и две минути диригентът свали за последно палката, чуха се бурни ръкопляскания, които проехтяваха на талази, а Чарли и Беки се взираха в хората в залата, които сега бяха станали на крака. Накрая лампите светнаха и всички се отправиха към изходите.

- Ти, Беки, продължавай да търсиш оттук, а аз ще застана на вратата - дано ги видя, докато излизат.

Той изскочи от официалната ложа и следван по петите от Джаксън, хукна надолу по стълбището. Наемалко да събори мъжа, излязъл от ложата точно под тях. Обърна се да се извини.

- Здравей, Чарли! Не знаех, че обичаш Моцарт! - възкликна някой.

- Напоследък е оглавил класациите - отвърна той, безсилен да скрие радостта си.

- Ами да! - рече директорът. - Единствените места, които не виждахте, бяха в ложата точно под официалната.

- Нека ти представя...

- Сега нямаме време - прекъсна Чарли Кати. - Тръгвай с мен - подкани той и я сграбчи за ръката. - Господин Джаксън, нали ще помолите жена ми Беки да обясни на господина защо съм отмъкнал неговата дама? Ще си я получите обратно след полунощ - усмихна се Чарли на изумения младеж. - Благодаря ви, господин Джаксън. - Погледна си часовника. - Още разполагаме с време.

- С време за какво, Чарли? - попита Кати, докато той я теглеше през фоайето към Белвидир Роуд.

Униформеният разпоредител стоеше на пост край автомобила.

- Благодаря ти, Рон - каза Чарли и се опита да отвори предната врата. - Ох, да го вземат мътните, Беки е заключила - завайка се той.

Обърна се и спря таксито, което тъкмо приближаваше опашката пред пиацата.

- А, не, приятелю, аз съм наред - изпречи му се мъжът най-отпред на опашката.

- Момичето ще роди всеки момент - изкрещя Чарли, след което отвори вратата на таксито и набута вътре тъничката като вейка Кати.

- Е, дано всичко мине благополучно - възкликна непознатият и се дръпна назад.

- Накъде, гус’ине? - попита шофьорът на таксито.

- На Хай Холборн номер сто и десет. И не се бавете! - подвикна Чарли.

- На този адрес по-скоро ще намерим адвокат, отколкото акушер-гинеколог - подметна Кати. - Дано имаш някакво смислено обяснение защо ще си пропусна вечерята с единствения мъж, който ме е канил на среща от доста седмици насам.

- Хайде да не е сега - помоли Чарли. - Сега искам от теб само да подпишеш до полунощ един документ, а после ти обещавам и обяснение.

В единайсет и нещо таксито спря пред адвокатската кантора. Бейвърсток ги чакаше отпред.

- Осем шилинга и шест пенса, гус’ине.

- Ами сега! - възкликна Чарли. - Не нося никакви пари.

- Така се отнася с всички момичета - усмихна се Кати и подаде на шофьора банкнота от десет шилинга.

Двамата последваха Бейвърсток в кабинета, където той вече бе подредил върху писалището няколко документа.

- След като ми се обадихте, проведох дълъг разговор с племенника в Австралия - обясни адвокатът на Чарли. - Смятам, че вече съм наясно какво е станало, докато сте били там.

- Което не може да се каже за мен - намеси се Кати доста озадачена.

- Всичко с времето си - рече Чарли. - Обясненията по- късно. - Той се извърна към Бейвърсток. - И сега какво?

- Госпожица Рос трябва да се подпише тук, тук и тук - каза адвокатът и без да добавя нищо, посочи мястото, отбелязано със сложени с молив кръстчета в долния край на трите листа. - Тъй като вие, сър Чарлс, не сте свързан по никакъв начин с наследницата на имуществото и сам не го наследявате, можете да удостоверите, че госпожица Рос наистина е сложила подписа си.

Чарли кимна, остави театралния бинокъл до иска и извади от вътрешния си джоб писалка.

- Винаги си ме учил, Чарли, да не подписвам нищо, ако не съм го прочела.

- Забрави какво съм те учил, моето момиче, и просто се подпиши където ти показва господин Бейвърсток.

Без да казва и дума повече, Кати се подписа и под трите документа.

- Благодаря ви, госпожице Рос - рече господин Бейвърсток. - А сега, ако разрешите, ще уведомя господин Бъркеншо за развоя на събитията.

- Бъркеншо ли? - учуди се Чарли.

- Адвокатът на господин Трентам. Очевидно трябва да му съобщя незабавно, че неговият клиент вече не е единственият с претенции към наследството на Хардкасъл.

Кати се извърна още по-изумена към Чарли.

- После - спря я той. - Обещавам.

Бейвърсток набра седемцифрен номер някъде в Челси.

Всички мълчаха и чакаха от другата страна да вдигнат. Накрая господин Бейвърсток чу сънен глас:

- Кензингтън седемдесет и едно, деветдесет и две.

- Добър вечер, Бъркеншо, безпокои ви Бейвърсток. Извинявайте, че ви се обаждам в този късен час. Не бих го направил, ако не смятах, че обстоятелствата наистина го налагат. Но първо мога ли да ви попитам колко е часът?