Unknown

- Аз също - каза Чарли и се извърна към притеснения вестоносец, съобщил новината. - След като е напуснала сиропиталището, в Мелбърнския университет ли се е записала? - попита той.

Младежът от адвокатската кантора отново прегледа бележките си, да е сигурен.

- Да, сър. Постъпила е през 1942 година и е завършила през 1945-а.

- И е следвала изкуствознание и английска филология.

Младежът пак плъзна поглед по записките си.

- Точно така, сър - потвърди отново той, безсилен да прикрие изненадата си.

- А случайно да е тренирала тенис?

- От време на време е участвала в срещите на втория отбор на университета.

- Хубаво ли е рисувала? - продължи с въпросите Чарли.

Сътрудникът в адвокатската кантора отново се зае да прелиства папките.

- О, да - намеси се директорката. - Дори много хубаво, сър Чарлс. Още пазим една нейна рисунка, окачена е в столовата - горски пейзаж, подозирам, че е повлиян от Сисле. Бих казала дори, че...

- Може ли да видя картината, госпожо Кълвър?

- Ама разбира се, сър Чарлс. - Директорката извади ключ от горното дясно чекмедже на писалището и подкани: - Заповядайте, елате с мен.

Чарли стана криво-ляво от фотьойла и тръгна с госпожа Кълвър по дългия коридор към столовата. Тревър Робъртс също закрачи след Чарли и макар да бе все така озадачен, се въздържа да му задава въпроси.

Влязоха в столовата, Чарли спря като закован и възкликна:

- Ще позная и от двайсет крачки картина на Рос.

- Не ви разбрах, сър Чарлс.

- А, нищо, госпожо Кълвър - отвърна той, както разглеждаше горския пейзаж с богатите му кафеникави и зелени оттенъци.

- Красива е, нали, сър Чарлс? Момичето наистина разбира от колорит. Бих казала дори, че...

- Как смятате, госпожо Кълвър, справедливо ли е да ми преотстъпите тази картина срещу един микробус?

- Повече от справедливо - отговори без колебание директорката. - Всъщност съм сигурна, че...

- А ще бъде ли нахално, ако ви помоля да напишете върху гърба на пейзажа „Нарисуван от госпожица Кати Рос“ и после да посочите времето, когато тя е живяла в сиропиталище „Света Хилда“?

- На драго сърце, сър Чарлс.

Госпожа Кълвър пристъпи напред, свали картината от кукичката и я обърна откъм обратната страна. Онова, което сър Чарлс я бе помолил, вече бе написано и макар с годините да беше излиняло, още се четеше с просто око.

- Извинявайте, госпожо Кълвър - рече той. - Трябваше да се досетя и сам.

Извади от вътрешния си джоб портфейла, подписа празен чек и го връчи на директорката.

- Но за колко?... - подхвана тя изумена.

- За колкото струва микробусът - беше единственото, което каза Чарли.

Госпожа Кълвър съвсем онемя.

Тримата се върнаха в директорския кабинет, където ги чакаше топъл чай. Единият от младите сътрудници от адвокатската кантора се запретна да преписва в два екземпляра всичко от досието на Кати, а Робъртс се свърза по телефона със старческия дом, където бе настанена госпожица Бенсън, за да предупреди главната сестра да ги чака най-много до час. След като и двете задачи бяха изпълнени, Чарли благодари на госпожа Кълвър за отзивчивостта и се сбогува с нея. Макар че от доста време не бе казала и дума, тя успя все пак да промълви:

- Благодаря ви, сър Чарлс. Много съм ви признателна.

Стиснал здраво картината, той излезе от сиропиталището и тръгна по пътеката. След като се качи в автомобила, нареди на шофьора да пази пейзажа като зеницата на окото си.

- Разбира се, сър. Сега накъде?

- Към старчески дом „Кленова хижа“, намира се в северния край - упъти го Робъртс, който се беше качил от другата страна. — Все пак се надявам да ми обясните какво точно се случи в „Света Хилда“ - и досега недоумявам.

- Ще ви кажа каквото знам - отвърна Чарли.

Обясни как преди около петнайсет години на празненство в новия си дом на Итън Скуеър се е запознал с Кати. Продължи да разказва, докато стигна до деня, когато госпожица Рос е била назначена в управителния съвет на „Тръмпър“, и как след самоубийството на Даниъл е получила загуба на паметта и досега не помни почти нищо от онова, което и се е случило, преди да пристигне в Англия. Адвокатът изненада Чарли, когато възкликна:

- Можете да бъдете сигурен - не е съвпадение, че госпожица Рос е заминала за Англия и е кандидатствала за работа в „Тръмпър“.

- За какво намеквате? - попита Чарли.

- Очевидно е напуснала Австралия с едничката цел да се опита да разбере нещо за баща си - вероятно е смятала, че той още е жив и може би дори се е установил в Англия. Това вероятно е била първоначалната и подбуда да дойде в Лондон, където безспорно е открила някаква връзка между неговото и вашето семейство. Стига да намерите брънката, свързваща баща и и това, че момичето е пристигнало в Англия и е постъпило на работа в „Тръмпър“, вече ще разполагате и с доказателство — доказателство, че Кати Рос всъщност е Маргарет Етел Трентам.

- Но аз нямам и представа каква е тази свързваща брънка - оплака се по-възрастният мъж. - И едва ли ще я открия, при положение че Кати и досега не помни почти нищо от началото на живота си в Австралия.