Unknown

- Госпожа Трентам ли? Божичко, госпожа Трентам! Не сме я виждали още от времето на баща ми, беше много мила жена.

Чарли се свъси, а сервитьорът се върна с две големи брен- дита.

- Надявам се да е добре, сър Чарлс.

- Никога не е била по-добре - натърти гостът. - И пожела да ви предам много поздрави.

- Колко мило! - рече Синклер-Смит и завъртя брендито в широката чаша. - Каква изумителна памет! По онова време бях съвсем млад, тъкмо бях започнал работа в хотела. Госпожа Трентам сигурно вече е на...

- Прехвърли деветдесетте - поясни Чарли. - Знаете ли, ние в семейството и досега се чудим защо ли изобщо е идвала в Мелбърн - добави той.

- И аз нямам представа - каза собственикът на хотела и отпи от брендито.

- А вие разговаряли ли сте някога с нея?

- Никога - призна си старецът. - Баща ми е водил многократно дълги разговори с леля ви, ала така и не ми довери какво са си казали.

Чарли се опита да не издава разочарованието си.

- Щом вие нямате представа какво е търсела тук, едва ли някой друг ще знае - отбеляза той.

- О, не съм толкова сигурен - възрази собственикът на хотела. - Слейд би трябвало да знае... в случай че не е съвсем изкукуригал де.

- Слейд ли?

- Да. Родом е от Йоркшир, по времето на баща ми беше шофьор в хотела, тогава имахме и такава длъжност тук. Всъщност през цялото време, докато беше в хотела, госпожа Трентам настояваше да я кара именно Слейд. Не искаше и да чуе за друг.

- Този Слейд още ли се води при вас? - поинтересува се Чарли и издиша поредния голям облак тютюнев дим.

- А, не, къде ти! - възкликна Синклер-Смит. - Пенсионира се преди доста време. Дори не съм сигурен дали още е жив.

- Ходите ли си понякога в родината? - попита гостът, убеден, че е изстискал всички сведения, които би могъл да се надява да получи от този източник.

- За съжаление, не. При тези...

През следващите двайсет минути Чарли, който се бе облегнал на стола, се наслаждаваше на пурата и слушаше собственика на хотела, който бъбреше за какво ли не, като се почне от безславния край на Британската империя и се стигне до плачевното състояние, в което е изпаднал крикетът в Англия. Накрая гостът поиска сметката, а Синклер-Смит се сбогува и се изнесе дискретно.

Възрастният келнер побърза да дойде веднага щом зърна върху покривката на масата поредната банкнота.

- Какво обичате, сър?

- Името „Слейд“ говори ли ви нещо?

- Старият Уолтър Слейд, шофьорът на хотела ли?

- Точно той.

- Пенсионира се преди доста години.

- Това го знам, но дали още е жив?

- Нямам представа - отговори сервитьорът. - Навремето чух, че живеел някъде край Балърат.

- Благодаря - каза Чарли, след което угаси в пепелника пурата, остави поредната банкнота от една лира стерлинга и отиде при Робъртс във фоайето. - Веднага се свържете по телефона с кантората - нареди му той. - Кажете им да издирят мъж на име Уолтър Слейд, доколкото подразбрах, живеел недалеч от Балърат.

Робъртс забърза към табелата, на която пишеше „Телефон“, а Чарли заснова напред-назад из фоайето и се замоли старецът да е още сред живите. След няколко минути адвокатът се върна при него.

- Ще разрешите ли да попитам какво сте намислили този път, сър Чарлс? - рече той, докато му подаваше лист хартия, на който с главни букви беше написан адресът на Уолтър Слейд.

- Със сигурност нищо добро - отвърна Чарли, след като пое листа. - Този път, млади момко, няма да имам нужда от вас, но виж, колата ще ми трябва. Ще се видим в кантората, само не знам кога.

Махна му с ръка и излезе през летящата врата, а Робъртс продължи да стои озадачен насред фоайето.

Чарли подаде адреса на шофьора, който го прочете.

- Но това е на близо сто и шейсет километра! - възкликна мъжът и погледна през рамо.

- Значи нямаме и миг за губене.

Шофьорът завъртя ключа, направи завой и излезе от двора на хотела. Мина покрай игрището за крикет на Мелбърн, където, както Чарли видя, някой водеше със сто четирийсет и седем на две. Ядоса се, че за пръв път е в Австралия, а няма да има време да иде на някой от мачовете в международния турнир. Пътуването по магистралата, водеща на север, им отне още час и половина, така че Чарли разполагаше с достатъчно време да обмисли какъв подход да приложи спрямо господин Слейд, стига той, разбира се, да не бе „изкукуригал съвсем“, както се беше изразил Синклер-Смит. Подминаха табелата с името на град Балърат и шофьорът отби към една бензиностанция. След като напълни догоре резервоара, продавачът им обясни как да стигнат до посоченото място и подир четвърт час те вече бяха пред къщичка с тераса и със занемарен двор.

Чарли изскочи от автомобила, мина по тревясалата пътека и почука на входната врата. След малко му отвори възрас- тна жена с престилка и рокля в меки тонове, която стигаше почти до прасците и.

- Вие ли сте госпожа Слейд? - попита гостът.

- Да - потвърди старицата и го измери подозрително от глава до пети.

- Мога ли да поговоря със съпруга ви?

- Защо? - попита жената. - От социалната служба ли сте?

- Не, идвам от Англия - отвърна Чарли. - Леля ми, госпожа Етел Трентам, почина наскоро, завещала му е малка сума, която искам да му предам.