Unknown

- Да - рече Робъртс. - Щом е хвърлила толкова усилия, за да заличи от регистрите самото съществуване на своята внучка, госпожа Трентам със сигурност е опряла до услугите на обигран адвокат.

- Е, и?

- Значи някъде в града има папка и в нея се съдържа всичко, което трябва да знаем.

- Дори да е така, едно е сигурно: не разполагаме с достатъчно време, за да разберем в чия кантонерка е скрита тази папка.

Когато пристигнаха в крайградски клуб „Виктория“, видяха, че управителят ги чака във фоайето. Той поведе именитите си гости към маса в прикътана тиха ниша. Чарли бе разочарован, че мъжът е толкова млад.

От листа с дългото меню си избра най-скъпото ястие, после поръча и бутилка „Шамбертен“ реколта 1957 година. След миг всички келнери в заведението се втурнаха да го обслужват.

- Какво сте намислили пък сега, сър Чарлс? - попита Робъртс, който се задоволи с по-скромен обяд.

- Имайте търпение, млади момко - рече му уж възмутен Чарли, докато се опитваше да разреже с тъпия нож прегорялото жилаво агнешко.

Накрая се предаде и си поръча ванилов сладолед, убеден, че него трудно ще го развалят. Когато накрая им донесоха и кафето, на масата дойде най-възрастният сервитьор, който им предложи пури.

- „Монте Кристо“, ако обичате - каза Чарли, после извади от портфейла си банкнота от една лира стерлинга и я сложи на масата пред келнера, който му поднесе голям старовремски овлажнител за пури - да го огледа. - Сигурно работите тук от много време, нали? - допълни гостът.

- Миналия месец станаха четирийсет години - потвърди сервитьорът точно когато върху първата банкнота се появи и втора.

- Добра памет ли имате?

- Надявам се, сър - рече мъжът, вторачен в двете банкноти.

- Помните ли една клиентка на име госпожа Трентам? Англичанка, доста сурова на вид, отсядала е при вас за около половин месец някъде през 1927 година - обясни Чарли и побутна парите към мъжа.

- Дали я помня ли? - възкликна той. - Никога няма да я забравя. По онова време още чиракувах, тя през цялото време мърмореше и се оплакваше от кухнята и обслужването. Не пиеше друго освен вода, разправяше, че нямала вяра на австралийските вина, а не искаше да се охарчва за френски - ето защо пращаха все мен да я обслужвам. В края на месеца се вдигна и си замина, без да каже и дума, дори не ми остави бакшиш. Помня я, как да не я помня!

- Както ми я описвате, наистина е била госпожа Трентам - потвърди Чарли. - А разбрахте ли какво е правела в Австралия?

Той извади от портфейла си трета банкнота и я сложи при първите две.

- Нямам представа, сър - призна си натъжен сервитьорът. - По цял ден не обелваше и дума, не разговаряше с никого, не съм сигурен дали и господин Синклер-Смит знае отговора на въпроса ви.

- Господин Синклер-Смит ли?

Келнерът показа през рамо дъното на заведението, където в ъгъла седеше възрастен господин, подпъхнал салфетката в яката си. Беше погълнат от голямо парче синьо сирене „Стил- тън“.

- Сегашният собственик - поясни сервитьорът. - Госпожа Трентам се държеше като хората единствено с баща му.

- Признателен съм ви - благодари Чарли. - Оказахте ми голяма помощ. - Келнерът прибра в джоба си трите банкноти. - Бъдете така любезен, попитайте управителя дали е удобно да поговоря с него.

- Ей сега, сър - обеща старчето, след което затвори овлажнител я за пури и се отдалечи, тътрузейки нозе.

- Управителят е твърде млад, надали помни...

- Просто наблюдавайте внимателно, господин Робъртс, вероятно ще усвоите един-два номера, на които не са ви научили в юридическия факултет - посъветва го Чарли и сряза връхчето на пурата.

Управителят дойде на тяхната маса.

- Искали сте да ме видите, сър Чарлс.

- Дали господин Синклер-Смит ще има нещо против да изпие заедно с мен един ликьор? - попита Чарли и подаде на младежа визитната си картичка.

- Ей сега ще му предам, сър - рече управителят, после се завъртя и веднага се отправи към другата маса.

- Отново се налага, Робъртс, да отидете във фоайето - подхвана Чарли. - Опасявам се, че поведението ми през следващия половин час ще бъде истинско оскърбление за професионалната ви етика.

Той погледна в другия край на заведението, където старецът проучваше внимателно визитната му картичка.

Робъртс въздъхна тежко, стана от масата и се отправи към фоайето.

Върху месестите устни на господин Синклер-Смит грейна широка усмивка. Той се надигна тежко от стола и закуцука към госта от Англия.

- Синклер-Смит - представи се с писклив английски акцент и протегна вяла ръка.

- Много ми е драго, че се отзовахте на поканата, стари ми приятелю - възкликна Чарли. - От сто километра разпознавам своите сънародници. Ще пийнете ли едно бренди?

Келнерът забърза да изпълни поръчката.

- Много мило от ваша страна, сър Чарлс. Дано кухнята в скромното ми заведение ви е допаднала.

- Великолепна е! - послъга Чарли. - Но не се и учудвам, все пак идвам тук по изрична препоръка - натърти той и изпусна голямо валмо тютюнев дим.

- По изрична препоръка ли? - ахна Синклер-Смит, който все пак се постара да не издава учудването си. - Разрешете да попитам чия.

- На моята възрастна леля, госпожа Етел Трентам.