Unknown

- Дата на раждане? - попита наслуки.

- Нямам представа, Чарли - отговори Купър. - Момиченцето не е било обвинено в нищо. - Той приплъзна листа по писалището, така че гостът сам да прочете онова, което вече му беше казал. - През двайсетте не са си играли с такива подробности.

- В досието дали има още нещо, което да помогне на едно момче от Ист Енд, озовало се на чужда територия? - попита Чарли с надеждата, че не преиграва.

Купър прегледа още веднъж книжата в папката с досието на Трентам и чак тогава отговори:

- Вписани са още две неща, които вероятно ще ви бъдат от полза. Едното е нанесено с молив от моя предшественик, а другото е отбелязано още по-рано, от неговия предходник.

- Целият съм слух, Майк.

- На двайсет и четвърти април 1927 година при началника на полицията Паркър е идвала жена на име госпожа Етел Трентам, майка на починалия.

- Божичко! - възкликна Чарли, който така и не успя да прикрие изненадата си. - Но защо?

- Не е посочена причина, не е отбелязано и какво са си казали. Съжалявам.

- А второто посещение?

- И втория път е идвал някакъв англичанин, разпитвал за Гай Трентам. Това е станало на двайсет и трети август 1947 година. - Купър се взря в папката, за да разчете името на посетителя. - Някой си господин Даниъл Трентам.

Чарли плувна в студена пот и се вкопчи в страничните облегалки на фотьойла.

- Добре ли сте? - притесни се не на шега Купър.

- Да, да, няма ми нищо - успокои го Чарли. - Явно е от пътуването. А посочено ли е защо този Даниъл Трентам е идвал в полицейското управление?

- Ако се вярва на прикачената бележка, е казал, че е син на покойния - обясни полицейският началник. Чарли се опита да не издава обзелите го чувства. Купър отново седна на стола. - Е, сега знаете за случая точно колкото и аз.

- Оказахте ми неоценимо съдействие, Майк - рече Чарли, после стана, наведе се и се ръкува в шефа на полицията. - Ако случайно отскочите до Детфорд, да ми се обадите, чухте ли! На драго сърце ще ви заведа на мач.

Купър се усмихна и продължи да си бъбри с госта, докато го изпращаше с асансьора. На партера го придружи чак до стълбите пред полицейското управление, където двамата се ръкуваха и Чарли се върна при Тревър Робъртс в автомобила.

- Е, Робъртс, май ни се отваря работа.

- Преди да започнем, разрешено ли ми е да ви задам един въпрос, сър Чарлс?

- Слушам.

- Откъде го извадихте този диалект?

- Пазя го за по-особени хора, господин Робъртс. Например за кралицата, за Уинстън Чърчил и за клиентите, които обслужвам на сергията. Днес сметнах за необходимо да добавя в списъка и началника на полицейското управление в Мелбърн.

- А какво, интересно, казахте за мен и за моята гилдия?

- Казах му на Купър, че сте фрашкан с пари, надут пуяк, който чака аз да му свърша работата.

- А той отвърна ли нещо?

- Реши, че съм се изразил прекалено меко.

- Близко е до ума - отбеляза адвокатът. - А успяхте ли да откопчите нещо?

- Иска ли питане! - увери го Чарли. - Както личи, Гай Трентам е имал дъщеря.

- Дъщеря ли? - повтори Робъртс, който не съумя да прикрие вълнението си. - Купър каза ли ви името и или нещо друго за нея?

- Маргарет Етел. Полицейският началник ми съобщи и че през 1927 година в Мелбърн е идвала госпожа Трентам, майката на Гай, но лично той не знаел защо.

- Господи! - възкликна адвокатът. - За двайсет минути свършихте повече, отколкото аз за двайсет дни.

- Да, но аз имам предимството на възрастта - напомни ухилен Чарли. - Къде ли по онова време би отседнала една изнежена англичанка?

- Аз не съм тукашен - призна си Робъртс. - Но съдружникът ми Нийл Мичъл би трябвало да знае. Семейството му се е установило в Мелбърн преди повече от век.

- Какво тогава чакаме?

Нийл Мичъл се свъси, когато колегата му зададе същия въпрос.

- Нямам представа - призна си той, - но майка ми със сигурност знае. - Той вдигна телефонната слушалка и се зае да набира някакъв номер. - Шотландка е, ще се опита да ни изврънка пари за предоставените сведения.

Чарли и Тревър Робъртс застанаха пред писалището на Мичъл и зачакаха - единият търпеливо, другият доста припряно. След няколко уводни думи, каквито се очакват от един син, Мичъл зададе въпроса и заслуша внимателно.

- Благодаря ти, мамо, както винаги, ми оказа неоценима помощ - рече той. - Хайде, ще се видим в края на седмицата - допълни адвокатът и затвори.

- Е? - подкани Чарли.

- През двайсетте години жена с потеклото на госпожа Трентам би отседнала в едно-единствено място - крайградски клуб „Виктория“ - поясни Мичъл. - В ония години в Мелбърн е имало само два що-годе сносни хотела, във втория са отсядали главно предприемачи.

- Този клуб дали още съществува? - поинтересува се Робъртс.

- Да, но е доста западнал.

- В такъв случай звъннете и запазете маса на името на сър Чарлс Тръмпър. И се постарайте да наблегнете върху „сър“.

- Разбира се, сър Чарлс - рече Робъртс. - Този път с кой акцент ще говорите?

- Още не знам, зависи от обстоятелствата - отговори Чарли, докато се връщаха при автомобила.

- Каква ирония на съдбата! - каза адвокатът, след като потеглиха по магистралата.

- Ирония на съдбата ли?