Unknown

- Хич и не ми напомняйте - отвърна Робъртс точно когато автомобилът влезе през портала в резиденцията на генерал-губернатора и понамали скоростта. - Отделил съм на приема най-много един час - предупреди младият адвокат.

- Единственото, което искам от генерал-губернатора, е да обещае, че преди срещата утре ще се обади по телефона на началника на полицията в Мелбърн, за да го помоли да е възможно най-отзивчив. Но когато, сър Чарлс, ви кажа, че трябва да тръгваме, значи наистина трябва да тръгваме.

- Разбрах - рече Чарли - струваше му се, че отново е редник на плаца в Единбург.

- Между другото - добави Робъртс, - генерал-губернаторът се казва сър Оливър Уилямс. На шейсет и една години е, навремето е бил офицер в гвардията, родом е от някакво селце на име Тънбридж Уелс.

След две минути те вече влизаха в салоните на резиденцията.

- Колко се радвам, сър Чарлс, че успяхте да дойдете! - възкликна висок мъж, облечен в изискан раиран костюм с двуредно закопчаване и вратовръзка, каквато носеха всички гвардейци.

- Благодаря ви, сър Оливър.

- Как мина пътуването, стари ми приятелю?

- На пет места спирахме, за да зареждаме гориво. На никое от летищата не умееха да правят чай.

- Значи чашка от ей това тук ще ви дойде добре - отсъди сър Оливър и връчи на Чарли чаша голямо уиски, която взе чевръсто от подноса. - Само като си помисли човек - продължи дипломатът, - предсказват, моля ви се, че внуците ни ще стигат от Лондон чак до Сидни за един-единствен ден, и то без междинни кацания. Все пак вашето пътуване е било далеч по-приятно от прехода, който са направили първите преселници в Австралия.

- Не е кой знае каква утеха - отбеляза Чарли, понеже не се сети за по-уместен отговор.

Помисли си колко много се различава представителят на кралицата от човека, когото господин Бейвърсток му беше препоръчал в Австралия.

- Я ми кажете какво ви води насам - добави генерал- губернаторът. - Да очакваме ли втората най-голяма сергия на света да се появи от тази страна на планетата?

- Не, сър Оливър. Ще ви го спестим. Тук съм на кратко частно посещение, опитвам се да уредя едни семейни дела.

- Е, ще ми кажете, ако има нещо, с което мога да ви помогна - рече домакинът и си взе от поредния поднос, минал покрай него, чаша джин.

- Много мило от ваша страна, сър Оливър, защото наистина се нуждая от съдействие по един дребен въпрос.

- Какъв? - попита генерал-губернаторът и погледна през рамото на Чарли към неколцина гости, които бяха позакъснели.

- Бихте могли да позвъните на началника на полицията в Мелбърн и да го помолите да ми съдейства. Утре сутринта имам уговорена среща.

- Смятайте, стари ми приятелю, че вече съм разговарял с него - рече сър Оливър, докато се навеждаше, за да се ръкува с някакъв арабски шейх. - Помнете, сър Чарлс: само ми кажете, ако мога да ви помогна с нещо - с каквото и да било. A, monsieur l’ambassadeur, comment allez-vous⁶⁷?

Изведнъж Чарли се почувства капнал от умора. Преди да си тръгнат, не правеше друго, освен да опитва да се задържи на крака, докато разговаряше с дипломати, политици и предприемачи - всички познаваха добре най-голямата сергия на света. Накрая Робъртс го докосна по лакътя, за да му покаже, че нямат повече работа тук и трябва да тръгват към летището.

Докато пътуваха със самолета към Мелбърн, Чарли успя да не заспи, макар че очите му се затваряха. В отговор на въпроса на Робъртс потвърди, че генерал-губернаторът се е съгласил на другата сутрин да се обади по телефона на шефа на полицията.

- Но дали е разбрал, че наистина е важно?

- Съмнявам се - възкликна Робъртс. - Утре сутринта, още щом стана, ще се свържа отново с канцеларията на сър Оливър. Той не се слави с това, че помни обещанията, които е давал по приемите. „Само ми кажете, ако мога да ви помогна с нещо, с каквото и да било...“ - изимитира адвокатът генерал-губернатора и дори успя да изтръгне от Чарли сънена усмивка.

На летището в Мелбърн ги чакаше друг автомобил. Чарли се качи и този път вече заспа - събуди се след двайсетина минути, когато спряха пред хотел „Уиндзор“. Директорът заведе госта в апартамент „Принц Едуард“ и веднага щом остана сам, Чарли се съблече набързо, взе си душ и си легна. След няколко минути вече бе потънал в непробуден сън. Въпреки това пак се събуди в четири на следващата сутрин.

Облегна се на неудобните, натъпкани с дунапрен възглавници, които непрекъснато поддаваха, и следващите три часа посвети на папките на Робъртс. Макар че младежът изобщо не приличаше на Бейвърсток, и неговата работа носеше отпечатъка на добросъвестността. Когато накрая пусна на пода и последната папка, Чарли трябваше да признае, че адвокатската кантора на Робъртс е обхванала всички гледни точки и е проучила всички следи - сега единствената им надежда беше сприхавият полицай от Мелбърн.