Unknown

- Какво говориш, моето момиче?

- Бих казала, че е повече от очевидно за всички, особено за теб, Чарли - обърна се към него тя..

- И аз като Пърси не проумявам за какво говориш.

Присъстващите замълчаха и зачакаха какво ще им каже домакинята.

- Съвсем просто е - подхвана Дафни. - Сър Реймънд явно е бил убеден, че госпожа Трентам няма да надживее Даниъл.

- Е, и? - възкликна Чарли.

- Както личи, не се е съмнявал и че Даниъл няма да има деца.

- Възможно е - съгласи се Чарли.

- Всички сме наясно, че Найджъл Трентам му е бил нещо като последна резерва - в противен случай сър Реймънд щеше да го посочи по име в завещанието си като следващия човек, който да го наследи, вместо да прави изричната уговорка, че оставя почти цялото си състояние на потомъка на Гай Трентам, когато изобщо не е виждал. Нямало е да добавя и думите: ако той няма деца, наследството да отиде у най-близкия му жив потомък по права линия.

- И къде ни води всичко това? - намеси се Беки.

- Отново към условието, на което Чарли току-що се позова. - „Изпълнителите на завещанието да направят всичко, което сметнат за необходимо, за да открият човек, който има право да претендира за наследството“ - прочете Дафни бележките, които беше нахвърляла върху салфетката. - Това ли гласи условието, господин Бейвърсток? - попита тя.

- Точно това, лейди Уилтшир, но и досега не разбирам...

- Защото и вие като Чарли сте сляп - укори го домакинята. - Слава Богу, че сред нас има поне един трезвен човек. Господин Бейвърсток, бъдете така любезен, напомнете ни какви точно указания е дал сър Реймънд за обявата.

Адвокатът допря до устните си квадратната ленена салфетка, сгъна я и я сложи пред себе си.

- Трябва да пусна обявата в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, както и във всеки друг вестник, където сметна за уместно.

- Където сметнете за уместно - повтори Дафни, като изговаряше бавно думите. — Който е достатъчно трезвен, ще схване намека. - Сега вече всички се бяха вторачили в домакинята, но не смееха да я прекъснат. - Толкова ли не виждате, че това са най-важните думи? - възкликна тя. - Защото, ако Гай Трентам има и други деца, със сигурност няма да ги откриете с обява в „Таймс“, „Дейли Телеграф“ и „Гардиан“, които излизат в Лондон, още по-малко в „Йоркшир Поуст“ и „Хъдърсфийлд Дейли Егзаминър“.

Чарли остави парчето торта в чинията и извърна очи към господин Бейвърсток.

- Божичко, тя е права!

- Със сигурност едва ли греши - призна адвокатът и се намести притеснен на стола. - Извинявам се за липсата на въображение, защото, както с основание изтъкна и лейди Уилтшир, съм се държал като слепец и глупак и не съм изпълнил указанията на своя клиент, посъветвал ме да се осланям на здравия си разум. Както личи, той се е досетил, че Гай вероятно има и други деца, които обаче не могат да бъдат намерени в Англия.

- Браво на вас, господин Бейвърсток - поздрави го Дафни. - Ето на! Трябвало е да следвам право.

В този случай господин Бейвърсток отсъди, че няма основания да я опровергава.

- Разполагаме с още малко време - намеси се Чарли. - До деня, когато наследството трябва да премине в ръцете на законния му притежател, остават един месец и три седмици, затова на работа. Между другото, признателен съм ти - добави той и се поклони на Дафни. Стана и се отправи към най-близкия телефон. - Първото, което трябва да осигуря, е най-добрият адвокат в Австралия. - Чарли си погледна часовника. - И дано не роптае, че се налага да става толкова рано.

Господин Бейвърсток се прокашля.

През следващия половин месец във всички вестници с тираж над петдесет хиляди, излизащи на австралийския континент, се появиха големи обяви в рамка. Всеки, откликнал на тях, се явяваше на разговор в адвокатска кантора в Сидни, която господин Бейвърсток бе препоръчал с готовност. Всяка вечер старши съдружникът в нея - Тревър Робъртс, разговаряше няколко часа по телефона с Чарли, за да му съобщи последните новини, събрани от клоновете на кантората в Сидни, Мелбърн, Пърт, Брисбейн и Аделаида. Цели три седмици Робъртс отсявал мошениците и самозванците, откликнали на обявата, от хората, които наистина били в правото си да предявят претенции към наследството на Хардкасъл, и накрая съобщи на Чарли, че били останали само трима души, които отговаряли на условията. Но след като служител на кантората се срещнал с тях, се установило, че и те не могат да докажат кръвна връзка с когото и да било от рода Трентам.

В националния регистър Робъртс открил седемнайсет уши с името „Трентам“, повечето от Тасмания, ала и те нямали кръвна връзка с Гай Трентам и майка му, макар че една старица от Хобарт, преселила се непосредствено след войната от Рипън, успяла да докаже, че трябва да си получи хилядата лири стерлинги, тъй като се падала трета братовчедка на сър Реймънд.

Чарли благодари на господин Робъртс за проявеното усърдие, но му каза да продължава издирването, независимо колко души ще се наложи да работят ден и нощ.