Unknown

Първият съвет, който Тим Нюман даде на Чарли, бе в никакъв случай да не се разделя с акциите, които вече притежава, и през следващите година-две да не пуска при никакви обстоятелства още акции на борсата. Препоръча и ако междувременно имат излишни пари в брой, Чарли и Беки да изкупуват всички акции, появили се на борсата.

Ала последният съвет се оказа неизпълним: още в мига, когато на пазара се появеше по-голям пакет акции, те биваха изкупувани от неизвестен посредник, очевидно получил нареждане да ги взима, каквато и да е цената. И посредникът, с когото работеше Чарли, успя да се сдобие с известен брой акции, но само от хора, които не желаеха да сключват сделки на борсата. Чарли със свито сърце плащаше завишените цени - още помнеше, че последния път, когато е прекалил със заемите, се е разминал на косъм с фалита. В края на годината акциите на „Тръмпър“ се търгуваха по една лира стерлинга и седемнайсет шилинга. Хората, готови да се разделят със своите акции, станаха още по-малко, когато „Файнаншъл Таймс“ предупреди читателите си, че през следващата година и половина за дружеството вероятно ще се поведе кървава битка.

- Проклетият вестник е осведомен не по-зле от членовете на управителния съвет - оплака се на следващото заседание Дафни на Чарли и добави, че вече не си правела труда да чете протокола от предишното заседание, понеже можела да го види едва ли не дума по дума върху първата страница на „Файнаншъл Таймс“.

Докато говореше, тя не сваляше очи от Пол Мерик.

В последната дописка, поместена във вестника, имаше само една дребна неточност - битката за „Тръмпър“ вече не се водеше в управителния съвет. Веднага щом се разбра, че в завещанието на сър Реймънд има и изискване от смъртта на госпожа Трентам да изминат две години, нейният син и подставените му лица престанаха да се явяват на месечните заседания.

Най-много от отсъствието на Трентам се ядосваше Кати - от тримесечие на тримесечие новият банков клон отчиташе все по-голяма печалба. Младата жена се усети, че спори с три празни стола, макар и да подозираше, че Мерик донася на Честър Скуеър всичко до най-малките подробности. Освен това на годишното събрание на акционерите на „Тръмпър“ Чарли оповести, че през 1963 година дружеството ще отчете поредната рекордна печалба.

- Както е тръгнало, ще се окаже, че си посветил целия си живот да наложиш „Тръмпър“, колкото накрая да поднесеш дружеството на тепсия на Трентамови - завайка се Тим Нюман.

- Така си е, не е нужно госпожа Трентам да се обръща в гроба - съгласи се Чарли. - Каква ирония на съдбата! След всички мръсотии, които ми е правила приживе, трябваше да умре, за да и падне случай да ми нанесе coup de grace⁶⁶.

После, в началото на 1964 година, цената на акциите отново се покачи - този път скочи на над две лири стерлинги, - и Чарли научи от Тим Нюман, че Найджъл Трентам продължава да ги изкупува чрез свои хора.

- Но откъде намира толкова средства, нали още не се е добрал до парите на дядо си?

- Един бивш колега ми пошушна - отвърна Тим Нюман, - че утвърдена търговска банка му е отпуснала голям заем, понеже очаква той да получи наследството на Хардкасъл. Жалко, че твоят дядо не ти е завещал такова голямо наследство - добави той.

- И това, което ми е оставил, не е никак малко.

Найджъл Трентам избра шейсет и четвъртия рожден ден на Чарли, за да оповести, че смята да се сдобие с контролния пакет в „Тръмпър“, като изкупи акциите на цена две лири стерлинги и четири шилинга едната - това се случи само месец и три седмици преди срока, когато вече можеше да предяви претенциите си към наследството. Чарли все още беше убеден, че с помощта на приятели и на някои учреждения, например на застрахователно дружество „Доверие“, както и на акционери, изчакващи цената да скочи още повече, ще се сдобие с дял от почти четирийсет на сто. Според преценката на Тим Нюман сега Трентам притежаваше най-малко двайсет на сто от акциите, но щом добавеше към тях седемнайсетте на сто на попечителския фонд, вероятно щеше да държи в ръцете си цели четирийсет и две-четирийсет и три на сто. Финансистът предупреди Чарли, че за Трентам няма да е особено трудно да изкупи още осем-девет на сто от акциите, колкото му трябваха, за да се сдобие с контролния пакет в дружеството.

Онази вечер по случай рождения ден на Чарли Дафни устрои в дома си на Итън Скуеър празненство, на което Кати не можа да присъства, понеже беше отишла за стока в Ню Йорк. Не стана дума за Трентам, докато всички не си наляха по втора чаша портвайн и разнежен, Чарли не оповести на всеослушание условието, което сър Реймънд бил вписал в завещанието си с една-единствена цел - да се опита да го спаси.

- Да пием за сър Реймънд Хардкасъл - вдигна Чарли чашата. - Хубаво е да имаш за съюзник такъв човек.

- За сър Реймънд - повториха в хор гостите - всички вдигнаха чашите с изключение на Дафни.

- Какво ти става пак, моето момиче? - учуди се Пърси. - Не ти ли харесва портвайнът?

- Не, портвайна го бива - за разлика от вас. Как пък никой не се досети какво точно очаква сър Реймънд от вас!