Unknown

- Да де, но погледнете колко много търговска площ заема банковият клон.

- В замяна на това предлагаме на клиентите ценна услуга.

- И губим доста пари само защото не използваме търговската площ за по-печеливши дейности - изстреля Трентам.

- Какви например? - не му се даваше Кати. - Посочете ми само един щанд, който да предлага по-полезна услуга и в същото време дава по-добра възвращаемост на вложението. Направете го и аз ще съм първата, която ще се съгласи с вас, че трябва да закрием банковия клон.

- Ние не сме обслужващо предприятие. Наш дълг е акционерите да получават срещу вложените пари добри дивиденти - напомни Трентам. - Настоявам да гласуваме - добави той, без да си прави труда да опровергава доводите на Кати.

Загуби гласуването с шест гласа „против“ и три - „за“, и Чарли реши, че след такъв резултат могат да преминат към точка седма - предложението целият колектив да отиде на „Уестсайдска история“ в „Одеон“ на Лестър Скуеър. Но Джесика Алън тъкмо бе вписала в протокола имената, когато Найджъл Трентам скочи на крака и каза:

- Искам да съобщя нещо, господин председателю.

- Не е ли по-добре да го направите в точка „Разни“? - попита невинно Чарли.

- Когато стигнете до точка „Разни“, господин председателю, аз вече няма да съм тук - отсече хладно другият мъж. Извади от вътрешния джоб на сакото си лист хартия и зачете от него - очевидно се беше подготвил предварително. - Смятам за свой дълг да уведомя управителния съвет - заяви Трентам, - че до няколко седмици ще притежавам трийсет и три на сто от акциите на „Тръмпър“. При следващата ни среща ще настоявам за няколко промени в структурата на акционерното дружество и не на последно място, в състава на хората около тази маса. - Той замълча, погледна Кати и допълни: - Сега смятам да си тръгна, за да обсъдите на спокойствие последиците, произтичащи от това мое изявление.

Изтика стола назад точно когато се намеси и Дафни.

- Не разбирам накъде биете, господин Трентам.

Той се подвоуми, сетне отсече:

- В такъв случай, лейди Уилтшир, вероятно се налага да обясня по-подробно.

- Много мило от ваша страна.

- На следващото заседание - продължи невъзмутимо Трентам - ще приема да бъда предложен и одобрен за следващия председател на управителния съвет на „Тръмпър“. Ако случайно не бъда избран, веднага ще се оттегля от съвета и ще свикам пресконференция, на която ще оповестя, че възнамерявам да закупя на по-висока от пазарната цена всички останали акции на дружеството. Би трябвало да сте наясно, че ще разполагам със средствата, необходими, за да се справя с това предизвикателство. За да стана собственик на мажоритарния дял, ми трябва само още пакет от осемнайсет на сто, затова според мен е най-разумно сегашните членове на управителния съвет да се примирят с неизбежното и да си подадат оставките, за да си спестят неудобството да бъдат уволнени. Очаквам да видя един-двама измежду вас и на следващото заседание на управителния съвет.

Той и двамата му колеги се изправиха и излязоха от залата.

Настана мълчание, нарушено отново от Дафни, която попита:

- Какво е събирателното за няколко лайна?

Всички прихнаха с изключение на Бейвърсток, който изсумтя:

- Бунище.

- Е, вече чухме сигнала за битка - намеси се и Чарли. - Да се надяваме, че на всички ни стиска да я поведем. - Той се обърна към господин Бейвърсток и попита: - Можете ли да обясните на управителния съвет как стоят нещата с акциите, купени от попечителски фонд „Хардкасъл“?

Старецът вдигна бавно глава и погледна Чарли.

- Не, не мога, господин председателю. Всъщност съжалявам много, но трябва да уведомя управителния съвет, че също си подавам оставката.

- Как така? - изуми се Беки. - Винаги досега сте ни подкрепяли - и в добро, и в лошо.

- Извинявайте, лейди Тръмпър, но не съм в състояние да разкрия причините.

- А възможно ли е да преразгледате становището си? - поинтересува се Чарли.

- Не, сър - отсече адвокатът.

Чарли закри веднага заседанието, въпреки че всички заговориха в един глас, и побърза да излезе заедно с Бейвърсток от залата.

- Какво ви кара да подавате оставка? - попита пак Чарли. - След всичките тези години?

- Предлагам, сър Чарлс, да се срещнем утре, за да обсъдим причините.

- Както искате. Само ми кажете защо решихте да ни напуснете точно когато имаме най-голяма нужда от вас.

Господин Бейвърсток спря като закован.

- Сър Реймънд предчувстваше, че това може да се случи - отвърна тихо адвокатът. - Ето защо ми е дал съответните нареждания.

- Пак не ви разбирам.

- Точно за това ми се иска утре да се видим, сър Чарлс.

- Да доведа ли и Беки?

Господин Бейвърсток се позамисли.

- По-добре недейте. За пръв път от четирийсет години ще подведа клиента си и ще разкрия негова тайна, предпочитам да го сторя само пред един човек.

Когато на другата сутрин Чарли отиде в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, старши съдружникът вече го чакаше на входната врата. Познаваха се от четиринайсет години, Чарли никога не беше закъснявал за среща с господин Бейвърсток, въпреки това бе трогнат от старовремското внимание, оказано му от адвоката.