Unknown

През 1960 година дружеството обяви чиста печалба от седемстотин петдесет и седем хиляди лири стерлинги, което представляваше четиринайсет на сто възвращаемост на капитала, а през следващата година получи почетна грамота от монарха. Наредих гербът на династията на Уиндзорите да бъде окачен над главния вход, та клиентите да знаят, че кралицата редовно пазарува в „най-голямата сергия на света“.

Не бих твърдял, че съм виждал някога Нейно величество да носи наша фирмена синя торбичка с изобразена върху нея сребърна сергийка, нито че в най-натоварените часове съм я мяркал да се качва или да слиза с ескалаторите, но ако запасите в двореца свършеха, оттам ни се обаждаха редовно, което за пореден път доказваше теорията на стария ми дядо, че ябълката си е ябълка, който и да отхапва от нея.

За мен най-радостният ден през 1961 година бе, когато Беки най-сетне откри център „Дан Салмън“ на Уайтчапъл Роуд, още една сграда, за която се бяхме охарчили много повече от предвиденото. Аз обаче не съжалявах - въпреки натякванията на Мерик - за нито едно вложено пени: не можех да се нарадвам, докато гледах как следващото поколение дечурлига от Ист Енд плуват, боксират се, вдигат тежести или играят скуош, игра, която все не можех да усвоя.

Ако в събота следобед отидех на мач на „Уест Хам“, на връщане задължително се отбивах на път за вкъщи в новия клуб и наблюдавах как децата от Африка, Карибите и Азия - новите обитатели на Ист Енд, играят едни срещу други точно толкова настървено, както ние навремето срещу малките преселници от Ирландия и Източна Европа.

„Старият ред се сменя, отстъпва място на новото, а Бог се изявява по много начини - да не би някой добър обичай да поквари света“, тези думи на Тенисън, издълбани върху каменната арка на центъра, отново ми напомняха за госпожа Трентам, която рядко напускаше мислите ми, особено при положение че нейните хора, общо трима на брой, седяха на заседателната маса на управителния съвет, готови да изпълнят всяка нейна приумица. Найджъл, който сега живееше на Честър Скуеър, чакаше търпеливо да дойде и неговият час, за да поведе в настъпление войските си.

Все така се молех госпожа Трентам да доживее до дълбока старост, тъй като ми трябваше още време, за да се подготвя и да противодействам на сина и в желанието му да превземе акционерното дружество.

Първа Дафни ме предупреди, че госпожа Трентам се е залежала и семейният лекар я посещава често. През тези месеци на очакване Найджъл Трентам продължаваше да се усмихва невъзмутимо.

Госпожа Трентам, която вече бе на осемдесет и девет години, умря внезапно на седми март 1962 година.

- Докато спяла, не се била мъчила - обясни Дафни.

43.

Дафни отиде на погребението и, та, както обясни по-късно на Чарли, „да съм сигурна, че наистина са спуснали в земята ковчега на тая дърта вещица, макар че лично аз няма да се учудя, ако тя намери начин да възкръсне и от мъртвите.“ След това тя предупреди Чарли как още преди трупът на майка му да е изстинал, са чули Найджъл да заявява на всеослушание, че на следващото заседание на управителния съвет щяла да се разрази буря. Оставаше му да чака само няколко дена.

Първия вторник на следващия месец Чарли огледа хората около масата, за да се увери, че не отсъства никой от управителния съвет. Долови как всички са затаили дъх в очакване да видят кой ще нанесе първият удар. Найджъл Трентам и двамата му колеги носеха черни вратовръзки, сякаш го изискваше някаква тяхна си униформа и те напомняха за новото си положение. За разлика от тях господин Бейвърсток беше със светла вратовръзка в убити тонове, нещо, което Чарли не помнеше да се е случвало друг път.

Чарли вече се беше досетил, че Трентам ще изчака точка шеста от дневния ред - предложението дейността на банковия клон на първия етаж да се разшири, - и чак тогава ще се впусне в атака. Банковият клон бе още едно уместно хрумване на Кати и след поредното си месечно посещение в щатите тя бе внесла в управителния съвет добре обосновано предложение. В края на втората година клонът беше изживял известни затруднения, каквито има във всяко ново начинание, сега обаче бе започнал да изравнява разходите и приходите.

Първият половин час мина, общо взето, мирно и кротко и под ръководството на Чарли съветът разгледа всички точки от първа до пета в дневния ред. Но когато той оповести:

- Точка шеста. Разширяване на...

- Дайте да затворим банковия клон и да намалим загубите - бяха първите думи, които Трентам изрече още преди Чарли да е имал възможност да изкаже мнението си.

- Но защо? - попита предизвикателно Кати.

- Защото не сме банкери - тросна се Трентам. - Ние сме собственици на магазини, или на сергии, както господин председателят толкова често ни напомня. При всички положения ще спестим от разходи трийсет хиляди лири стерлинги годишно.

- Но банковият клон тъкмо започва да се налага - възрази Кати. - Трябва да мислим как да разширяваме, а не как да съкращаваме услугите. А ако отчетем и печалбата, знае ли човек колко от парите, теглени в клона, после остават в магазините ни?