Unknown

Вечерта, докато се прибирах по алеята пред нас, видях, че Кати ме чака на стълбите.

- Добре ли беше?

- Дали е било добре ли?

- Чарли, стига си ме държал в напрежение де! - разсърди ми се тя.

- Назначена си в управителния съвет, ще отговаряш за кадровата политика - обясних и с усмивка.

За миг тя като че онемя.

- Е, сама забърка кашата, драга ми госпожице, сега ще си я сърбаш - добавих аз и я подминах.

Кати бе на върха на щастието и на мен за пръв път ми се стори, че вече може би сме загърбили трагичната смърт на Даниъл. Вечерта звъннах по телефона на доктор Аткинс, за да му съобщя не само че се е справила блестящо, но и че е била избрана в управителния съвет. Не казах обаче нито на него, нито на Кати, че от немай-къде съм се съгласил да включим в съвета още един човек на Трентам, само и само да съм сигурен, че назначаването и няма да бъде подлагано на гласуване.

От деня, в който Кати седна на заседателната маса, бе ясно на всички, че тя вече не е просто будно момиче от котилото на Беки, а се е наредила сред сериозните кандидати да ме заменят като председател на управителния съвет. Същевременно обаче си давах прекрасно сметка, че може да заеме мястото ми единствено ако Трентам не успее да се сдобие с контролния пакет от петдесет и едно на сто от акциите в „Тръмпър“. Съзнавах и че той ще го постигне само ако предложи на борсата по-висока цена за акциите на дружеството, което според мен щеше да бъде възможно единствено ако сложеше ръка върху наследството на Хардкасъл. За пръв път в живота ми се прииска госпожа Трентам да доживее до дълбоки старини, а аз да укрепя дружеството дотолкова, че дори парите на Хардкасълови да се окажат недостатъчни, та Найджъл Трентам да завземе „Тръмпър“.

На втори юни 1953 година, четири дни след като двама мъже от различни краища на Общността на нациите покориха Еверест, на престола се възкачи кралица Елизабет. Уинстън Чърчил обобщи чувствата на всички, когато каза:

- Който е чел историята на епохата на първата кралица Елизабет, със сигурност очаква с нетърпение да участва в историята на втората.

Поех предизвикателството, отправено от министър-председателя, а Кати посвети всичките си усилия на начинанието, поверено и от управителния съвет, и през 1953 година спести на дружеството само от заплати четирийсет и девет хиляди лири стерлинги, а през първата половина на 1954-та - още двайсет и една хиляди. В края на финансовата година вече си давах сметка, че Кати знае за управлението на „Тръмпър“ на равнище кадри повече, отколкото всички останали около заседателната маса, включително от мен.

През 1955 година продажбите в чужбина спаднаха рязко и понеже Кати вече се бе справила с предишната си задача и ми се искаше да понатрупа опит и в други области, и възложих ръководството на международния отдел.

Тя се зае с новата си задача със същия плам, с който вършеше всичко, но през следващите две години влезе в сблъсък с Найджъл Трентам по ред въпроси, включително дали да връщаме разликата на всеки клиент, доказал, че е платил за една и съща стока по-малко при нашите конкуренти. Трентам изтъкна, че клиентите на „Тръмпър“ се вълнували не толкова от някаква си въображаема разлика в цената в сравнение с по-неизвестен магазин, а само от качеството и обслужването, на което Кати отвърна:

- Не клиентите, а управителният съвет носи отговорност за отчетите, защото именно той трябва да отстоява интересите на акционерите.

Друг път Трентам насмалко да я обвини, че е комунистка, понеже тя предложи и служителите в дружеството да придобият дял от акциите - така според нея те щели да се чувстват по-съпричастни и обвързани с фирмата, както било например в Япония, страна, в която, както обясни Кати, било нещо обичайно деветдесет и осем на сто от хората да се пенсионират във фирмата, където са започнали трудовия си живот. Дори аз не бях напълно убеден, че трябва да го правим, но когато останахме сами, Беки ме предупреди, че съм започнал да разсъждавам като „изкуфял старец“, което надали беше комплимент.

След като не успя да получи договора за застраховката на „Тръмпър“, Общото застрахователно дружество продаде своя дял от две на сто направо на Найджъл Трентам. От този миг нататък се притеснявах още повече, че накрая той ще се сдобие с достатъчно акции, за да превземе дружеството. Освен това Трентам предложи да назначим в управителния съвет още един негов човек, който благодарение на подкрепата на Пол Мерик беше одобрен.

- Още преди трийсет и пет години трябваше да купя парцела само за четири хиляди лири стерлинги - тюхках се аз пред Беки.

- Често ни го напомняш - отбеляза веднъж жена ми. - За капак сега госпожа Трентам е по-опасна за нас мъртва, отколкото жива.

„Тръмпър“ се справи подобаващо с появата на Елвис Пресли, модата „Теди“⁶⁵, тънките токчета и тийнейджърите.

- Клиентите ни може и да се променят, но ние не бива да променяме високите си изисквания - постоянно напомнях аз на управителния съвет.