Unknown

Дадох си сметка, че не ми остава друго, освен да чакам следващото заседание на управителния съвет.

Доктор Аткинс ме беше предупредил, че за Кати може да се окаже прекалено тежко изпитание да запознава съвета с изводите си, затова, ако съм забележел и най-малки признаци на стрес, да съм заведял момичето вкъщи.

- Внимавайте, не я притискайте много - бяха последните му думи.

Още в десет без три минути онзи четвъртък сутринта всички членове на управителния съвет вече седяха около масата. Заседанието започна мирно и кротко, с проверка на присъстващите, след което одобрихме протокола от последната ни среща. Въпреки това накарахме Кати да чака цял час, защото, щом стигнахме до точка трета от дневния ред: твърде рутинното продължаване на договора с нашите застрахователи - дружество „Доверие“, Найджъл Трентам се възползва от възможността да ме подразни: подозирам, че очакваше да си изпусна нервите. И сигурно щях да се вбеся, ако не знаех, че той цели точно това.

- Според мен, господин председателю, е дошло време за промени - подхвана Трентам. - Предлагам да прехвърлим застраховката в Общото застрахователно дружество.

Погледнах към левия край на масата, към мъжа, който със самото си присъствие събуждаше спомените за Гай Трентам и ме караше да се питам как ли е щял да изглежда той, ако беше доживял зряла възраст. По-младият брат беше облечен в добре скроен костюм с двуредно закопчаване, който доста успешно прикриваше наднорменото му тегло. Ала нищо не можеше да потули двойната брадичка и плешивеещото теме.

- Искам да напомня на управителния съвет - натъртих аз, - че вече трийсетина години „Тръмпър“ работи със застрахователно дружество „Доверие“. И не само това - то не ни е подвеждало никога досега. Не по-маловажно е, че Общото застрахователно дружество едва ли ще ни предложи по-добри условия.

- Да, но притежава две на сто от акциите на „Тръмпър“ - изтъкна Трентам.

- „Доверие“ пък притежава пет на сто - напомних аз на колегите си от управителния съвет, за да им покажа, че и този път Трентам се е явил неподготвен.

Препирнята сигурно щеше да продължи с часове и двамата с Трентам щяхме да си нанасяме удари точно както Дробни и Фрейзър по време на оспорвана среща по тенис, ако Дафни не се беше намесила, за да поиска да гласуваме.

Макар че Трентам загуби със седем гласа „за“ моето предложение и три - „против“, спорът, избухнал помежду ни, напомни на всички около масата какви са дългосрочните му дели. Благодарение на парите на майка си през последната година и половина Трентам постоянно изкупуваше акции на дружеството и сега вероятно притежаваше пакет, възлизащ на около четиринайсет на сто. Това не беше болка за умиране, ако не знаех, че попечителският фонд „Хардкасъл“ държи още седемнайсет на сто от акциите ни, пакет, първоначално предназначен за Даниъл, който обаче след смъртта на госпожа Трентам веднага щеше да премине в ръцете на следващия наследник на сър Реймънд по права линия. Макар да бе загубил гласуването, Найджъл Трентам не показа с нищо, че е притеснен, и се зае да си подрежда книжата. Стрелна с поглед Пол Мерик, който седеше от лявата му страна. Очевидно бе сигурен, че времето е на негова страна.

- Точка седма - оповестих аз, после се наведох към Джесика и я помолих да покани госпожица Рос.

Когато Кати влезе в залата, всички мъже около масата се изправиха. Дори Трентам се понадигна от мястото си.

Кати сложи два кадастрона върху статива, вече приготвен за нея: върху първия имаше диаграми, вторият беше изпълнен със статистика. Младата жена се извърна с лице към нас. Насърчих я със сърдечна усмивка.

- Добро утро, госпожи и господа - поздрави тя. После замълча и си погледна бележките. - Бих искала да започна...

В началото говореше доста колебливо, но не след дълго се отърси от притеснението и обясни точка по точка защо дружеството провежда остаряла кадрова политика и какви стъпки трябва да предприемем час по-скоро, за да подобрим положението: ранно пенсиониране на мъжете, навършили шейсет, и на жените, които вече са на петдесет и пет, отдаване под наем на търговска площ, дори на цели етажи, на утвърдени марки, които ще ни осигурят постоянни постъпления, без „Тръмпър“ да поема финансов риск, защото търговските марки, наели щандовете, сами ще плащат на продавачите, по-голяма търговска отстъпка за стоките на фирми, които да пръв път работят с нас. Кати изложи всичко това за около четирийсет минути и когато приключи, известно време хората около масата продължиха да мълчат.

Представи чудесно доводите си, но беше още по-добра, когато започна да отговаря на въпросите. Справи се блестящо с всички финансови проблеми, изтъкнати от Тим Нюман и Пол Мерик, отговори подобаващо и на тревогите, които Артър Селуин имаше за профсъюзите. Колкото до Найджъл Трентам, Кати разговаря с него спокойно, с убедителност, за каквато само можех да мечтая. Когато след един час излезе от заседателната зала, всички мъже отново станаха без Трентам, който продължи да гледа втренчено доклада пред себе си.