Unknown

- Добро утро, сър Чарлс - поздрави Бейвърсток и поведе госта по коридора към своя кабинет.

Чарли се изненада, когато той го покани да седне пред незапалената камина, а не както обикновено, от другата страна на писалището. Този път на срещата не присъстваше никой от служителите или секретарките, който да води протокол, Чарли забеляза и че телефонът върху бюрото на адвоката е изключен. Облегна се, осъзнал, че срещата няма да трае кратко.

- Преди много години, когато бях млад - подхвана Бейвърсток — и се явявах на изпити, се заклех никога да не издавам личните тайни на своите клиенти. Според мен мога спокойно да заявя, че през целия си професионален живот не съм престъпвал това обещание. Но както знаете, сред клиентите ми беше и сър Реймънд Хардкасъл и той...

На вратата се почука и в кабинета влезе младо момиче, което носеше поднос с две чаши топло кафе и захарница.

- Благодаря ви, госпожице Бъроус - рече адвокатът, когато момичето сложи една от чашите пред него. Не продължи разказа си, докато младата жена не излезе и не затвори вратата след себе си. - Та докъде бях стигнал, стари ми приятелю? - попита Бейвърсток и пусна в кафето бучка захар.

- До вашия клиент - сър Реймънд.

- А, да - рече адвокатът. - Та сър Реймънд остави завещание, за което вероятно знаете. Не знаете обаче, че приложи към него и писмо. То няма юридическа стойност, понеже е адресирано лично до мен.

Чарли не се и докосна до кафето, слушаше много внимателно.

- Именно защото писмото не е юридически документ и ми е пратено като на приятел, реших да ви запозная с неговото съдържание.

Бейвърсток се наведе и отвори папката върху масата пред него. Извади един-единствен лист хартия, запълнен с дързък, решителен почерк.

- Преди да ви прочета писмото, сър Чарлс, бих искал да наблегна, че сър Реймънд го е писал по време, когато е предполагал, че наследник на състоянието му ще бъде Даниъл, а не друг негов роднина по права линия.

Адвокатът намести очилата върху носа си, прокашля се и зачете:

„Скъпи Бейвърсток,

Въпреки всичко, което сторих, за да съм сигурен, че последната ми воля ще бъде изпълнена безусловно, пак е възможно Етел да измисли начин моят правнук Даниъл Тръмпър да не наследи състоянието ми. Ако такива обстоятелства случайно се появят, те моля да приложиш здравия си разум и да уведомиш по-подробно хората, засегнати от решенията, които съм изложил в завещанието си.

Стари ми приятелю, знаеш много добре за кого и за какво ти говоря.

Както винаги,

твой Рей.“

Бейвърсток остави писмото на масата и каза:

- Опасявам се, че познаваше малките ми слабости не по-зле, отколкото слабостите на дъщеря си.

Чарли се усмихна - съзнаваше, че старият адвокат е изправен пред тежък нравствен избор.

- Преди да се позова на самото завещание, трябва да ви доверя още нещо.

Чарли кимна.