Unknown

В седем часа Чарли си взе студен душ, а в осем и нещо седна на топла закуска. Макар че този ден имаше само една среща - в десет часа, той крачеше припряно из апартамента много преди девет и половина, когато Робъртс трябваше да мине да го вземе. Даваше си сметка, че ако от тази среща не излезе нищо, той преспокойно може да си събере багажа и още същия следобед да вземе самолета за Англия. Ако не друго, така поне Веки щеше да злорадства, че се е оказала права.

Робъртс почука на вратата точно в девет и двайсет и девет и Чарли се запита колко ли е чакал отвън в коридора. Младият адвокат докладва, че вече се е свързал с канцеларията на генерал-губернатора сър Оливър и той е обещал до час да поговори по телефона с полицейския началник.

- Чудесно. А сега ми кажете какво знаете за този началник.

- Казва се Майк Купър, на четирийсет и седем години е, много е оправен, пада си сухар и е доста сприхав. Тръгнал е от нулата, минал е през всички стъпала на йерархията, но още смята, че е длъжен да се доказва пред всеки вероятно защото в Мелбърн се извършват много повече престъпления, отколкото като цяло в Австралия, да не говорим пък за Англия.

- Вчера споменахте, че бил второ поколение австралиец. Откъде все пак е коренът му?

Робъртс провери в папката.

- В началото на века баща му се е преселил в Австралия от Детфорд.

- Детфорд ли? - ухили се Чарли. - Това са мои води. - Той си погледна часовника. - Тръгваме ли? Смятам, че съм повече от готов за срещата с господин Купър.

Когато след двайсет минути Робъртс отвори вратата на полицейското управление, във фоайето ги посрещна голяма снимка на мъж към петдесетте, от която Чарли се почувства доста стар.

Робъртс се представи на дежурния - почакаха само няколко минути, след което Чарли бе поканен в кабинета на началника.

Той се усмихна доста изкуствено, докато се ръкуваше с Чарли.

- Опасявам се, сър Чарлс, че надали ще ви помогна особено - подхвана Купър и покани с ръка госта да седне. - Въпреки че генерал-губернаторът си направи труда да ми се обади.

Изобщо не обърна внимание на Робъртс, който продължаваше да стои на няколко крачки от своя клиент.

- Вашият акцент ми е познат - оповести Чарли, без да сяда на предложения му стол.

- Моля? - учуди се полицейският началник, който също продължаваше да стои прав.

- Готов съм да се обзаложа на половин крона, не, на една лира стерлинга, че баща ви е родом от Лондон.

- Да, познахте.

- От Ист Енд е, нали?

- От Детфорд - потвърди Купър.

- Разбрах още щом отворихте уста - оповести Чарли и сега вече седна на кожения фотьойл. - Самият аз съм от Уайтчапъл. Той къде е раждан?

- На Чърч Стрийт в Детфорд - отвърна полицейският началник. - Точно срещу...

- Само на две крачки от нас - прекъсна го Чарли, който сега вече говореше на лондонски диалект.

Робъртс не бе казал и дума, камо ли да изрази професионално мнение.

- Сигурно е бил от „Милуол“ - рече Чарли.

- Не, от топчиите⁶⁸ - отсече Купър.

- Големи простаци - каза гостът. - За нищо не ги бива.

- Така си е - съгласи се през смях полицейският началник. - Този сезон почти съм изгубил надежда. А вие от кой отбор сте?

- От „Уест Хам“.

- И очаквате да ви съдействам?

Чарли прихна.

- Е, веднъж ви пуснахме да ни биете - за Купата.

- През 1930 година - засмя се и Купър.

- Ние от „Ъптън Парк“⁶⁹ сме си злопаметни.

- Да ви призная, сър Чарлс, не съм и очаквал да говорите с такъв акцент.

- Наричайте ме Чарли, като всички приятели. А, и още нещо, Майк, искате ли да го отпратя? - посочи Чарли с палец към Тревър Робъртс, когото още не бяха поканили да седне.

- Може да помогне - рече полицейският началник.

- Изчакайте ме отвън, Робъртс - каза Чарли, без дори да си дава труда да поглежда към своя адвокат.

- Да, сър Чарлс.

Робъртс се обърна и тръгна към вратата.

Щом останаха сами, Чарли се надвеси над писалището и тихо каза:

- Проклети адвокати, всичките са един дол дренки. Фрашкани с пари надути пуяци, искат майка си и баща си, а после очакват да им свършиш работата.

Купър прихна. По-възрастният мъж отново се наведе към писалището.

- Ще си остане между нас, Майк. Все пак и двамата сме от Ист Енд, трябва да се подкрепяме. Можете ли да ми кажете за Гай Франсис Трентам нещо, което онзи там не знае? - посочи Чарли с палец към вратата.

- Не мога да не му го призная, Робъртс се е добрал почти до всичко, общо взето, нямам какво да добавя, сър Чарлс.

- Чарли.

- Да де, Чарли. Вече знаете, че Трентам е убил жена си, а също, че заради това по-късно е бил обесен.

- Да, това го знам, но ме интересува, Майк, дали е имал деца.

Чарли затаи дъх, понеже полицаят като че ли се подвоуми. Погледна листа върху писалището.

- Тук пише: жена (починала), една дъщеря.

Гостът едвам се сдържа да не скочи от фотьойла.

- А името на дъщерята пише ли го?

- Маргарет Етел Трентам - отвърна полицейският началник.

Чарли знаеше, че не се налага да проверява името в папките, които Робъртс му беше оставил за през нощта. В никоя от тях не се споменаваше за Маргарет Етел Трентам. Той помнеше, че между 1923 и 1925 година в Австралия са се родили трима души с името Трентам, и тримата мъже.