Unknown

На другия ден се записах на курс за счетоводители - за всеки случай. Занятията се провеждаха вечерно време и аз ходех на тях едва след като си научех за следващия ден. В началото предметът ми се видя скучноват, но не след дълго ми стана интересно: оказа се, че точните сметки са много полезни дори за такова дребно предприятие като нашето. Не бях и подозирала, че можеш да спестиш доста пари просто като водиш точен отчет, знаеш колко дължиш и как да приспадаш суми за разходи, та да си намалиш данъците. Притеснявах се само, че Чарли никога не си е правил труда да плаща данъци.

Вече дори ми беше приятно да отскачам всяка седмица до Уайтчапъл, където имах възможност да проявя новопридобитите знания. Бях решила твърдо да сложа край на съдружието си с Чарли веднага щом ме приемат в университета, въпреки това бях сигурна, че баща ми и дори дядо Чарли са щели да останат възхитени от неговата неизчерпаема енергия и устрем, допълвани от благоразумния ми подход във финансовите дела.

Когато наближи време да се явя на приемните изпити в университета, реших да предложа на Чарли да изкупи и моя дял от съдружието и дори се уговорих с един много подготвен счетоводител да се заеме със сметките. Но ето че проклетите германци отново осуетиха добре премислените ми планове.

Този път убиха бащата на Чарли - смешна грешка, понеже този малък глупчо се записа доброволец, та и той да се сражава с швабите. Съвсем в свой стил дори не си направи труда да се посъветва с някого. Вдигнал се и както бил облечен в онзи ужасен костюм с двуредно закопчаване и крещящо зелена вратовръзка, както бил нахлупил смешното си кепе, отишъл в Грейт Скотланд Ярд, понесъл на плещите си всички неволи на империята. Заряза ме да се оправям сам-сама. Не е чудно, че през следващата година отслабнах толкова много, което според майка ми пак си било някаква награда, задето съм влязла в съдружие с непрокопсаник като Чарли Тръмпър.

За капак няколко седмици след като Чарли се качи на влака за Единбург, ме приеха в Лондонския университет.

Заради Чарли имах само два избора: да се опитам сама да ръководя фурната и да забравя за мечтите си да завърша висше образование или да продам всичко на който предложи най-много пари. В деня на заминаването Чарли ми бе оставил бележка със съвет да продам магазина, което реших и да сторя, но макар да обикалях часове наред Ист Енд, успях да намеря само един човек, който прояви интерес: господин Коен, чието шивашко ателие вече няколко години се намираше над фурната и който искаше да се поразшири. При така стеклите се обстоятелства ми предложи прилична цена, успях дори да спечеля още две лири стерлинги, които един от уличните търговци ми брои за огромната сергия на Чарли, но колкото и да опитвах, така и не успях да спазаря ужасната реликва от деветнайсети век на дядо Чарли.

Веднага внесох парите в строително дружество „Боу“, което се намираше на Чийпсайд номер сто и две и където ми откриха едногодишен влог при лихва четири на сто. Нямах намерение да тегля от влога, докато Чарли Тръмпър е на фронта, но някъде след пет месеца при мен в Ромфорд дойде Кити Тръмпър. Разрева се и ми съобщи, че брат и бил убит на Западния фронт. Добави, че направо не знаела какво ще правят без Чарли. Веднага и обясних какво сме се разбрали с него и върху лицето на жената грейна усмивка. Тя се съгласи на другия ден да дойде с мен в строителното дружество, за да изтеглим дяла на брат и.

Смятах да изпълня желанието на Чарли и да имам грижата неговата част от парите да бъде поделена поравно между трите му сестри. Но заместник-управителят на дружеството ни напомни и на двете възможно най-любезно, че докато не измине една година, не мога да тегля и пени от влога. Дори извади договора, който бях подписала и където това бе отбелязано изрично. Щом го чу, Кити скочи като попарена, избълва цял порой грубости, от които заместник-управителят се изчерви като домат, и си тръгна.

След време щях да бъда благодарна, че съм се подписала под такива условия. Бях готова, без да му мисля много-много, да поделя шейсетте процента на Чарли между Сал, Грейс и тая повлекана Кити, очевидно излъгала, че брат и е загинал. Разбрах за това едва през юли, когато Грейс ми писа от фронта, за да ми съобщи, че след втората битка на Марна връщат Чарли в Англия. Зарекох се още в мига, когато се прибере, да му изплатя неговия дял от парите - исках час по-скоро да се отърва веднъж завинаги от тия Тръмпърови и безкрайните неприятности, които си имах с тях и които само отклоняваха вниманието ми.

Жалко, че татко не доживя да ме види в колежа „Бедфорд“ към Лондонския университет. Дъщеря му студентка! Уайтчапъл не бе чувал за такова чудо. Но един германски аероплан сложи край на всички въжделения на баща ми и за капак осакати мама. Тя все пак бе донемайкъде щастлива да напомня на всичките си приятелки, че съм сред първите жени в Ист Енд, приети в университет.