Unknown

- Да, нещо от този род, само дето се съмнявам, че дядо е знаел думата „възпрепятства“ - усмихна се Чарли и се зае да разопакова кашона на Томи.

Погледът на Беки падна върху малкото изображение на Богородица с Младенеца веднага щом Чарли го сложи на леглото. Тя взе картината и се взря в нея.

- Откъде я имаш? Прекрасна е.

- Остави ми я един приятел, който загина на фронта - отвърна той, без да дава воля на чувствата.

- Приятелят ти е имал вкус. - Беки продължи да държи иконката. - Имаш ли представа кой я е рисувал?

- Не. - Чарли се вторачи в снимката на майка си в рамка, окачена над леглото. - Виж ти! Същата е.

- Е, не съвсем - рече Беки и също погледна илюстрацията от списание над леглото. - Картинката на майка ти е снимка на шедьовър на Бронзино, докато рисунката на твоя приятел очевидно е копие на оригинала. - Тя си погледна часовника. - Трябва да тръгвам - оповести най-неочаквано. - Обещала съм в осем да бъда в зала „Куинс Хол“. Моцарт.

- Моцарт ли? Аз познавам ли го?

- В близко бъдеще ще ти уредя да се запознаете.

- Значи няма да останеш и да ми приготвиш първата вечеря тук? - възкликна Чарли. - Искам да те питам куп неща. Като начало...

- Извинявай, Чарли. Не бива да закъснявам. Но ще се видим утре сутрин - обещавам, че тогава ще отговоря на всичките ти въпроси.

- Рано ли ще дойдеш?

- Да, но не според твоите представи - прихна Беки. - Ще се появя някъде към осем.

- Падаш ли си по този Моцарт? - попита младежът и Беки усети как той я изучава съсредоточено.

- Да ти призная, и аз не знам много за него, но Гай го харесва.

- Гай ли? - възкликна Чарли.

- Да, Гай. Младеж, който ще ме води на концерт, а аз не го познавам достатъчно, за да закъснявам. Утре ще ти разправям повече и за двамата. Чао, Чарли.

Докато се връщаше пеш в жилището на Дафни, Беки се почувства гузна, задето е зарязала Чарли сам първата вечер у тях, и си помисли, че може би е постъпила себично, като е приела поканата на Гай да ходят довечера на концерт. Но през седмицата рядко го пускаха в градски отпуск и ако Беки беше отказала, имаше опасност да не се видят скоро.

Отвори входната врата на номер деветдесет и седем и чу, че Дафни се къпе в банята.

- Променил ли се е? - провикна се приятелката и, щом чу, че вратата се затваря.

- Кой дали се е променил? - попита Беки и прекоси спалнята.

- Как кой, Чарли, разбира се - отвърна Дафни и отвори вратата на банята.

Беше се загърнала с хавлиена кърпа и стоеше, подпряна на плочките върху стената. Бе обвита във валмо пара.

Беки се позамисли.

- Да, променил се е, при това много, ако не броим гласа и облеклото.

- В смисъл?

- Ами гласът му си е същият... ще го позная навсякъде. Облеклото също... И него ще го позная на мига. Инак Чарли се е променил доста.

- Как да го разбирам? - продължи с въпросите Дафни и започна да подсушава с бързи движения косата си.

- Както самият той изтъкна, Боб Мейкинс е по-малък от него с някаква си година, но Чарли сякаш е по-стар от нас с цели десет години. Така очевидно е с всички, воювали на Западния фронт.

- Не би трябвало да те учудва. Но я ми кажи, изненада ли се Чарли от магазина?

- Да, според мен се изненада. - Беки си смъкна роклята. - Дали ти се намира чифт чорапи, с които да ми услужиш?

- В третото чекмедже отдолу нагоре - отвърна Дафни. - Но само ако ти ми услужиш с краката си.

Другото момиче се засмя.

- Как изглежда тоя Чарли? - продължи да додява Дафни, след като метна мократа кърпа на пода в банята.

Беки се позамисли.

- Висок е някъде метър седемдесет и пет-шест, едър е като баща си, но при него това са мускули, а не тлъстини. Е, не е Дъглас Феърбанкс, но би могъл да мине и за хубав.

- Както личи, май е мой тип - призна си другата жена и се зае да оглежда дрехите си, за да подбере нещо подходящо за вечерта.

- Едва ли, драга - възрази Беки. - Съмнявам се бригаден генерал Харкорт-Браун да посрещне с отворени обятия Чарли Тръмпър, за да пийнат по един херес преди сутрешния лов.

- Каква снобка си, Ребека Салмън! - възкликна през смях приятелката и. - С теб може и да живеем под един покрив, но не забравяй, че вие двамката с Чарли сте от една люпилня. Като си помисля, и с Гай се запозна пак благодарение на мен.

- Така си е - призна Беки, - но не можеш да отречеш, че все пак съм завършила „Сейнт Пол“ и сега следвам в Лондонския университет.

- В средите, от които произлизам, това не се брои за достойнство - отбеляза Дафни и си погледна ноктите. - Но сега, драга, не ми е до празни приказки с работническата класа - допълни тя. - Трябва да тръгвам. Хенри Бромсгроув ще ме води на танци в Челси. А Хенри не е мъж за изпускане, не искам да си пропилявам шансовете да ме покани през август във вилата си в Шотландия.

Докато пълнеше ваната, Беки се замисли за думите, които приятелката и бе изрекла на шега, с много обич, но които въпреки това изваждаха на преден план проблемите, изникващи пред нея всеки път, когато тя се опиташе да прекрачи установения вододел между обществените прослойки.