Unknown

Дафни наистина я бе запознала само преди няколко седмици с Гай - беше я убедила да отиде с тях на „Бохеми“ в кралския оперен театър „Ковънт Гардън“. Беки и досега помнеше съвсем ясно онази първа среща. Особено след предупреждението на своята приятелка бе направила всичко въз- можно да не се влюби в Гай, докато седяха след представлението в кафенето на операта. Онази вечер гъстата му руса коса, наситеносините очи и неустоимото му обаяние сигурно бяха завъртели главите на не една и две жени, Беки обаче си каза, че Гай вероятно се отнася така с всяко момиче, и реши да не се блазни от вниманието му.

На другата вечер Дафни я попита какво мисли за младия офицер, с когото се е запознала в операта.

- Припомни ми как се казваше - отвърна Беки.

- А, работата е ясна - зацъка приятелката и. - Явно играта загрубява.

- Така си е - призна тя. - И какво от това? Нима мислиш, че мъж с неговото потекло ще се занимава с момиче от Уайтчапъл?

- Да, мисля, макар и да подозирам, че го вълнува само едно.

- В такъв случай го предупреди, че няма да го огрее, сбъркал е адреса - отсече Беки.

- Мен ако питаш, такива предупреждения не са го спирали досега - вметна Дафни. - Но като начало той пита дали ще отидеш на театър заедно с него и с още неколцина приятели от полка. Какво ще кажеш?

- Ще отида, разбира се.

- Така си и знаех - усмихна се Дафни. - Затова му казах, че приемаш, още преди да съм те питала.

Беки се засмя, но трябваше да чака още пет дни, докато види отново младия офицер. Той дойде да я вземе от жилището и, после двамата отидоха заедно с още неколцина офицери и приятелките им в театър „Хеймаркет“, за да гледат „Пигмалион“ на нашумелия драматург Джордж Бърнард Шоу. На Беки новата пиеса и хареса много въпреки едно момиче на име Аманда, което през цялото първо действие хихикаше, а по време на почивката отказа да разговаря с нея.

После отидоха на вечеря в кафене „Ройъл“ и Беки, която седеше до Гай, му разказа всичко за себе си, като се почне, че е родена в Уайтчапъл, и се стигне до това, че предната година е била приета в колежа „Бедфорд“.

Тя се сбогува с останалите и Гай я изпрати до тях в Челси, където и стисна ръката и и пожела:

- Лека нощ, госпожице Салмън.

Беки реши, че няма да види повече младия офицер.

Но на другия ден Гай и прати писъмце, с което я канеше на бал в гарнизона. След седмица отидоха заедно на вечеря, сетне на танци, после започнаха да се срещат често, което достигна връхната си точка в поканата Беки да прекара края на седмицата с родителите на Гай в Баркшир.

Дафни се постара да разкаже на приятелката си всичко, което знаеше за семейството. Бащата на Гай - майор, бил голям симпатяга - увери я тя - и притежавал седемстотин акра плодородна земя в Баркшир, освен това бил пръв ловец и разбирал от хрътки.

Дафни дълго обяснява какво означава това, макар и да бе принудена да признае, че и Елиза Дулитъл би проумяла трудно какво толкова намират в това глупаво начинание - лова.

- Виж, за разлика от майора майката на Гай е голяма усойница - предупреди младата жена. - По-голяма снобка не знам да има. - Беки усети как сърцето и се свива. - Тя е втората дъщеря на баронет, получил благородническата титла от Лойд Джордж - бил изобретил нещо за войската. Освен това няма да се учудя, ако е правил щедри дарения за Либералната партия. То се знае, новоизлюпени благородници. Те са най-страшните. - Дафни си погледна ръбовете на чорапите. - Докато ние в нашето семейство сме седемнайсето поколение благородници и не се чувстваме длъжни да доказваме нищо. Даваме си сметка, че не притежаваме и капчица ум, затова пък с Божията благословия сме богати, а с благословията на дявола имаме титли от памтивека. Но се опасявам, че това не може да се каже за капитан Гай Трентам.

8.

На другата сутрин Беки се събуди още преди да е иззвънял будилникът, стана, облече се и излезе много преди приятелката и дори да се е размърдала в леглото. Изгаряше от нетърпение да види как Чарли се справя първия ден. Докато вървеше към магазина, още отдалеч видя, че вече е отворено и някакъв самотен купувач се радва на прехласнатото внимание на Чарли.

- Добро утро, съдружнице - поздрави я той иззад щанда, когато тя влезе вътре.

- Добро утро - отвърна Беки. - Както гледам, решил си първия ден просто да седиш със скръстени ръце и да наблюдаваш как стават тия неща.

Видя, че той е започнал да обслужва купувачите още преди Гладис и Патси да са се явили на работа, докато клетият Боб Мейкинс изглеждаше много уморен, сякаш е краят на работното време.

- Точно сега не ми е до празни приказки с класата на безделниците - подметна Чарли. - Мога ли да се надявам, че тази вечер ще поговоря с теб?

- Разбира се - отвърна Беки.