Unknown

Беки забеляза, че Гай поглежда крадешком към Дафни и Чарли, но после, без да изрече и дума, той спря един екипаж и каза на кочияша да го закара в гарнизона, където бе разквартируван Кралският стрелкови полк.

Младата жена отключи входната врата, седна на канапето и се замисли дали да не се върне в магазина и да не каже на Чарли какво мисли за него. След няколко минути в стаята като хала влетя Дафни.

- Извинявай за тази вечер - подхвана Беки още преди приятелката и да е имала възможност да изрази мнението си. - Обикновено Чарли е по-общителен. Не знам какво го прихвана.

- Сигурно не му е било никак лесно да вечеря с офицер от стария полк - предположи другата жена.

- Сигурно - потвърди Беки. - Но накрая ще се сприятелят, ще видиш.

Дафни я погледна замислено.

Следващата събота сутринта Гай дойде да вземе Беки от Челси Терас номер деветдесет и седем, за да я закара в Асхърст. Още щом я видя в една от изисканите червени рокли на Дафни, й каза, че е много красива, и докато пътуваха към Баркшир, бе толкова весел и бъбрив, че Беки дори започна да се отпуска. Пристигнаха в село Асхърст малко преди три. Гай се извърна, намигна и и подкара по двата километра път, който водеше към имението на родителите му.

Беки не беше очаквала, че къщата им е толкова голяма.

В горния край на стълбището ги чакаха иконом, помощник-иконом и двама лакеи. Гай спря автомобила на посипаната с чакъл алея, а икономът слезе да вземе от багажника двата малки куфара на Беки и ги подаде на лакея, който изтича да ги внесе вътре. После икономът поведе бавно и спокойно гостите нагоре по каменните стъпала. Влязоха във вестибюла и се качиха по широкото дъсчено стълбище при спалня на първия етаж.

- Стая „Уелингтън“, уважаема госпожице - рече напевно мъжът и отвори вратата.

- Ако се вярва на преданието, Уелингтън е пренощувал навремето именно в това помещение - поясни Гай, докато се качваха по стълбите. - Между другото, не е нужно да се чувстваш самотна. Аз ще бъда в съседната стая, освен това съм много по-жив от генерала.

Беки влезе в просторната уютна стая, където завари младо момиче в дълга черна рокля с бяла якичка и маншети, което разопаковаше багажа. Момичето се обърна, направи реверанс и оповести:

- Аз съм Нели, вашата камериерка. Само ми кажете, ако имате нужда от нещо, драга госпожице.

Беки и благодари, отиде при еркерния прозорец и се взря в зелените морави, разпрострели се докъдето поглед стига. На вратата се почука, младата жена се обърна и видя, че Гай влиза още преди тя да е отговорила на почукването.

- Стаята е хубава, нали, скъпа?

- Прекрасна е - потвърди Беки, а камериерката приклекна още веднъж.

На Беки и се стори, че когато Гай тръгна да прекосява помещението, в очите на момичето проблесна едва доловима уплаха.

- Готова ли си да се запознаеш с татко? - рече младежът.

- Едва ли някога ще бъда по-готова - призна си Беки и слезе заедно с Гай във всекидневната, където пред разгорелия се огън в камината ти чакаше мъж малко над петдесетте.

- Добре дошли в Асхърст Хол - каза майор Трентам.

Беки се усмихна на домакина и отвърна:

- Добре заварили.

Майорът бе малко по-нисък от сина си, но като него бе строен и рус, макар че косата по слепоочията му вече беше започнала да побелява. Приликите обаче свършваха дотук. Лицето на Гай бе свежо и бледо, докато кожата на майор Трентам бе загрубяла, точно като на човек, прекарал по-голямата част от живота си на открито. Когато му протегна ръка, Беки усети, че дланите му са изпръхнали - той очевидно работеше на полето.

- Тия красиви лондонски обувчици не са много подходящи за онова, което съм намислил - обяви майорът. - Ще се наложи да сложите ботушите за езда на жена ми или може би някой от чифтовете на Найджъл.

- Найджъл ли? - учуди се младата жена.

- Трентам младши. Гай не ви ли е казвал за него? Тази година завършва „Хароу“¹⁷, Надява се да влезе в Кралската военна академия „Сандхърст“ и доколкото разбирам, да засенчи брат си.

- Не знаех, че имаш...

- Не си заслужава да говорим за малкото ми братче - прекъсна я с ехидна усмивка Гай, докато баща му ги водеше по коридора към долапа под стълбите.

Беки погледна редицата кожени ботуши за езда, лъснати по-добре и от обувките и.

- Избирайте, драга - подкани майор Трентам.

След един-два опита Беки намери чифт, който и беше точно по мярка, и излезе заедно с Гай и баща му в градината. Почти цял следобед майор Трентам показва на младата гостенка огромното имение и когато се прибраха в къщата, Беки бе повече от готова за топлия пунш в сребърна купа, който ги чакаше в дневната.

Икономът им съобщи, че госпожа Трентам се била обадила да предупреди, че се е забавила в къщата на свещеника и нямало да успее да дойде за следобедния чай.

Майката на Гай още не се бе появила, когато надвечер Беки се върна в предоставената и стая, за да си вземе вана и да се преоблече за вечеря.