Unknown

- А ако нямате прислуга... - подзе Беки и смяташе да се доизкаже, ако госпожа Трентам не бе позвънила със сребърното звънче, оставено отстрани на дясната и ръка.

Когато икономът се появи отново, тя му нареди сопнато:

- Кафето ще го пием в дневната, Гибсън.

Човекът я погледна, донейде изненадан, а тя се изправи и поведе всички от трапезарията по дългия коридор към дневната, където огънят вече не гореше толкова ожесточено.

- Ще пийнете ли малко портвайн или бренди, госпожице Салмън? - попита майор Трентам, докато Гибсън наливаше кафето.

- Не, благодаря - отвърна съвсем тихо Беки.

- Моля да ме извините - рече госпожа Трентам и стана от фотьойла, на който току-що беше седнала. - Явно съм развила леко главоболие, затова с ваше разрешение ще се прибера в стаята си.

- Да, да, разбира се, скъпа - рече безизразно мъжът и.

Веднага щом майка му излезе от помещението, Гай побърза да дойде при Беки, седна до нея и я хвана за ръката.

- Ще бъде по-мила утре сутринта, щом и мине мигрената. Ще видиш.

- Съмнявам се - отвърна през шепот младата жена, сетне се обърна към майор Трентам и рече: - Нали ще извините и мен? Денят беше уморителен, пък и съм сигурна, че вие двамата имате да си разказвате много неща.

Двамата мъже станаха, а тя излезе от дневната и се качи по стълбището в предоставената и спалня. Съблече се набързо, изми се с ледената вода в легена, прекоси неотоплената стая и се пъхна между завивките на студеното легло.

Вече се унасяше, когато чу, че някой натиска дръжката на бравата. Премига и се взря в другия край на помещението. Вратата се отвори, ала единственото, което Беки различи, бе мъж, който влиза и затваря тихо вратата подире си.

- Кой е? - прошепна уплашена младата жена.

- Аз съм, аз съм, няма страшно - успокои я също тъй тихо Гай. - Отбих се да видя как се чувстваш.

Беки придърпа завивката чак до брадичката си.

- Лека нощ, Гай - пожела му припряно.

- Не си много дружелюбна - укори я мъжът, който вече бе прекосил стаята и бе приседнал на крайчеца на леглото. - Просто исках да се уверя, че се чувстваш добре. Доста ти се събра тази вечер.

- Добре съм, благодаря - рече хладно младата жена.

Когато Гай понечи да я целуне, тя се дръпна толкова силно, че си удари лявото ухо.

- Времето вероятно не е много подходящо.

- И мястото - допълни Беки и се дръпна още повече - насмалко да падне от другата страна на леглото.

- Исках само да те целуна за „лека нощ“.

Младата жена му разреши от немай-къде да я прегърне и да я целуне по устните, Гай обаче я задържа в обятията си по-дълго, отколкото беше очаквала, и накрая тя се видя принудена да го избута.

- Лека нощ, Гай - отсече.

Отпърво той не се помръдна, после обаче се изправи бавно и каза:

- Може би някой друг път.

След миг Беки чу как вратата се затваря след него.

Поизчака малко, сетне стана от леглото. Отиде, завъртя ключа, извади го и пак си легна. Доста дълго се мята, преди да заспи.

Когато на другата сутрин слезе за закуска, разбра от майор Трентам, че жена му почти не била мигнала и още страдала от мигрена, затова решила да полежи, докато главата и мине напълно.

По-късно, когато майорът и Гай отидоха на църква и оставиха Беки да чете във всекидневната неделните вестници, на нея и направи впечатление, че слугите си шушукат нещо и се споглеждат.

Госпожа Трентам се появи за обяд, но дори и не опита да се включи в разговора в другия края край на масата. Най-неочаквано, докато им поднасяха плодовата салата с крем, тя попита:

- За какво беше днешната проповед?

- „Не причинявай на другите онова, което не искаш те да причиняват на теб“ - отвърна някак дръпнато майорът.

- Хареса ли ви службата в нашата църква, госпожице Салмън? - обърна се за пръв път домакинята към Беки.

- Аз не съм... - подхвана младата жена.

- А, да, вие сте от богоизбраните.

- Не, не, ако изобщо може да се каже, че изповядвам някаква религия, то това е римокатолицизмът.

- А! - престори се на изненадана домакинята. - Пък аз си рекох, е с това име... Салмън... при всички положения нямаше да ви хареса в нашата църква, прекалено скромна е.

Беки се запита дали всяка дума, всяка постъпка на госпожа Трентам са предварително отрепетирани.

След обяда домакинята отново изчезна някъде, а Гай предложи двамата с Беки да се поразходят. Младата жена се качи в отредената и стая, за да обуе възможно най-старите си обувки - не искаше и да си помисли, че отново може да и се наложи да взима някой чифт от ботушите за езда на госпожа Трентам.

- Готова съм на всичко, само и само да се махнем от къщата - сподели тя с Гай, щом слезе при него, и не посмя да отвори отново уста, докато не беше сигурна, че госпожа Трентам вече не може да я чуе.

- Какво очаква майка ти от мен? - възкликна накрая.

- О, не го взимай толкова навътре - успокои я Гай и я хвана за ръката. - Прекалено чувствителна си. Татко е убеден, че с времето мама ще свикне с теб, пък и ако трябва да избирам между двете, знам коя ми е по-важна.

Беки стисна ръката му.

- Благодаря ти, скъпи, но не съм сигурна, че ще издържа още една вечер като снощната.