Върху лицето на младежа се изписа разочарование. Той я целуна и и пожела „лека нощ“. Беки отвори входната врата и се завтече нагоре по стълбите.
Влезе в жилището и видя, че Дафни още не си е дошла от провинцията. Седна на канапето и когато се здрачи, не си направи труда да включи осветлението. Приятелката и влетя след цели два часа.
- Как мина? - бяха първите думи, които изрече, след като нахълта в хола, изненадана, че Беки седи на тъмно.
- Ужасно.
- Значи скъсахте?
- Не съвсем - отвърна другата жена. - Дори ми се стори, че Гай ми поиска ръката.
- А ти съгласи ли се? - попита Дафни.
- Май да.
- Ами Индия?
На другата заран, след като си разопакова багажа, Беки с ужас установи, че прелестната брошка, която Дафни и бе дала за пътуването, я няма. Реши, че я е забравила в имението Асхърст.
Тъй като не изгаряше от желание да общува отново с госпожа Трентам, остави на пропуска в казармата бележка на Гай, за да сподели притеснението си. На другия ден той и отговори, че в неделя ще обядва с родителите си в имението и на всяка цена ще провери.
Следващите пет дни Беки мислеше само за едно: дали Гай ще намери скъпата брошка - добре поне, че Дафни не забелязваше липсата и. Беки се молеше да намери бижуто, преди приятелката и да е решила да си го сложи.
В понеделник Гай и прати бележка, че са претърсили педя по педя стаята за гости, но така и не са открили липсващата брошка, пък и Нели го била уверила че помнела много добре как е сложила всички накити на госпожицата в багажа.
Това изуми Беки, понеже, след като я бяха изпъдили толкова позорно от имението, тя сама си бе приготвила багажа. Вечерта зачака със свито сърце Дафни да се върне от провинцията, за да и обясни какво е станало. Опасяваше се, че ще минат месеци, дори години, докато събере пари, за да купи подобна брошка, вероятно семейна ценност, предавана от поколение на поколение.
Беше изпила няколко чаши силно кафе и аха - да запали и от цигарите на приятелката си, когато малко след полунощ тя влетя в жилището на Челси Терас.
- Защо не спиш, скъпа? - учуди се Дафни. - Да не би да е започнала сесията?
- А, не - отвърна Беки и разказа всичко за изчезналата диамантена брошка.
Накрая попита колко ли време ще измине, докато успее да я плати.
- Най-много седмица - засмя се Дафни.
- Ама как така? - попита смаяна Беки.
- Ами така. Имитация е - такъв е последният писък на модата. Ако не ме лъже паметта, я купих за някакви си три шилинга.
Във вторник, докато вечеряха заедно, Беки сподели с облекчение с Гай, че не се налага да търсят изгубената брошка.
Следващия понеделник младежът я донесе на Челси Терас и обясни, че камериерката я била намерила под леглото в стая „Уелингтън“.
9.
Беки започна да долавя в поведението на Чарли дребни промени, отпърво почти незабележими, сетне по-очевидни.
Дафни не се и опитваше да прикрие увлечението си по онова, което тя нарече „социалното откритие на десетилетието, моя личен Чарли Дулитъл“.
- Е, чудо голямо! Водила съм го само веднъж в имението Харкорт - оповести младата жена. - Всички останаха очаровани. Дори мама отсъди, че бил невероятен.
- Не може да бъде! Майка ти да хареса Чарли Тръмпър! - ахна невярващо Беки.
- Ами да, скъпа. Но мама знае, че нямам намерение да се омъжвам за него.
- Ей, умната! И аз нямах намерение да се омъжвам за Гай.
- Не забравяй, скъпа, че ти произхождаш от класата на романтиците, докато аз съм с по-пресметливо потекло. Именно заради това аристокрацията е оцеляла толкова дълго. Не, ще се венчая за мъж на име Пърси Уилтшир и това няма нищо общо нито със съдбата, нито със звездите. Просто старомоден здрав разум.
- А господин Уилтшир наясно ли е с намеренията ти?
- Не, маркиз Уилтшир не знае. Дори майка му още не му е казала.
- Ами ако Чарли се влюби в теб?
- Невъзможно! В живота му има друга.
- Не думай! - изненада се Беки. - А аз дори не съм я виждала.
Шестмесечният отчет на магазина бе значително по-добър от първите три месеца и Дафни го усети по себе си, когато получи следващата вноска за покриване на заема. Пошегува се с Беки, че при това темпо няма да спечели нищо от вложението си. Колкото до самата Беки, тя все по-рядко мислеше за Дафни, Чарли и магазина - наближаваше време Гай да замине за Индия.
Индия... След като разбра, че го пращат за три години чак там, не мигна цяла нощ: предпочиташе да научи от него, а не от Дафни за заминаването му, което поставяше под въпрос общото им бъдеще. Доскоро се бе примирявала, че Гай си има задължения в полка и те не могат да се виждат редовно, но сега, когато им предстоеше да се разделят, тя се дразнеше все повече от неговите дежурства, нощни учения и най-вече от походите в събота и неделя, в които участваше и Кралският стрелкови полк.
Беше се опасявала, че след скандала в имението Асхърст Гай ще охладнее към нея, но се получи точно обратното - той стана още по-настойчив и постоянно и повтаряше, че веднъж да се оженят, и всичко ще се промени.