Unknown

- Каква красива рокля! - възкликна той. - Никога не съм те виждал с нея.

- Обличам я за пръв път - отвърна младата жена и почувства угризения на съвестта, задето я е взела, без да пита Дафни.

- Никой ли не ти помага с вечерята? - огледа се гостът.

- Да ти призная, Дафни си предложи услугите, но аз не приех - не исках да те деля с никого, нали днес е последната ни вечер заедно!

Гай се усмихна.

- Да ти помогна ли нещо?

- Да, отвори виното, докато слагам във фурната картофите.

- Картофи от„Тръмпър“ли?

- То се знае - отвърна Беки, след което се върна в кухнята и пусна зелката в тенджерата вряла вода. Подир кратко колебание се провикна: - Чарли не ти е особено симпатичен, нали?

Гай напълни чашите с вино, но или не чу какво го пита Беки, или не се опита да и отговори.

- Как мина денят? - попита младата жена, след като се върна в хола и взе чашата вино, която Гай и подаде.

- Приготвях си багажа за утре, и аз не знам колко денка се получиха - отвърна той. - В оная проклета страна искат да носиш по четири бройки от всичко.

- От всичко ли? - възкликна Беки и отпи от виното. - Ммм, бива го.

- От всичко. А ти какво прави днес?

- Обсъждах с Чарли плановете му да превземе Лондон, без да обявява война, реших да не се занимавам с Караваджо, защото е художник втора ръка, и купих гъби, да не говорим пък за пъпеша, който Чарли не можа да нахвали.

После тя сложи половинката пъпеш пред Гай и напълни отново чашите.

Докато вечеряха, младата жена си даде сметка, че през следващите три години едва ли ще прекарат друга вечер заедно. Говореха за театър, за полка, за размириците в Ирландия, за Дафни, дори за цената на пъпешите, но не и за Индия.

- Винаги можеш да ми дойдеш на гости - рече той накрая - сам бе подхванал забранената тема, докато наливаше на Беки поредната чаша вино, останало на дъното на бутилката.

- Да отскоча за един ден, така ли? - засмя се тя, докато вдигаше от масата празните чинии и ги носеше в кухнята.

- Не след дълго и това ще бъде възможно.

Гай напълни и своята чаша и отвори бутилката, която бе донесъл.

- В смисъл?

- В смисъл, че ще пътуваме със самолет. Така де, Алкок и Браун прекосиха Атлантическия океан, без да спират никъде, следващата цел на повечето авантюристи вероятно ще бъде Индия.

- Дали да не седна на крилото? - засмя се Беки, след като се върна от кухнята.

Гай също се усмихна.

- Сигурен съм, че няма и да усетим кога са минали трите години, после, веднага щом се върна, ще се оженим.

Той вдигна чашата и загледа как Беки отпива от виното. Известно време и двамата мълчаха. Когато стана от масата, младата жена усети, че и се вие свят.

- Ще сложа кафе - обясни тя.

Щом се върна, видя, че чашата и отново е напълнена.

- Благодаря ти за прекрасната вечер - поде Гай и Беки се уплаши, че той си тръгва. - Опасявам се, че е време да мием чиниите - допълни младежът. - Не си повикала прислуга, а аз оставих ординареца в казармата.

- Не, няма да се занимаваме сега с чиниите - хлъцна Беки. - Ами да, една година ще ги мия, една ще ги подсушавам и една ще ги редя.

Смехът на Гай бе прекъснат от шума на кипящото кафе.

- Връщам се ей сега. Защо не си сипеш бренди? - предложи Беки, а после отиде в кухнята и затърси две чаши, които да не са нащърбени.

Напълни ги с вряло кафе и ги занесе в хола - стори и се, че газовата лампа е нагласена да свети по-слабо. Остави чашите на масичката при канапето.

- Кафето е много горещо, трябва да поизчакаме да изстине - предупреди тя.

Гай и подаде чашата бренди. Вдигна своята и зачака. Беки се поколеба, отпи малка глътка и седна на канапето до него. Известно време мълчаха, после Гай остави чашата, прегърна младата жена и започна да я целува страстно първо по устните, сетне по вратлето и голите рамене. Беки се дръпна едва когато усети, че той плъзва длан от гърба към гърдите и.

Гай я пусна и рече:

- Имам една приятна изненада за теб, скъпа, пазех я за тази вечер.

- Каква?

- Утре във вестник „Таймс“ ще бъде обявен годежът ни.

За миг Беки бе толкова смаяна, че само погледна младежа.

- О, скъпи, това е прекрасно!

Отново го прегърна и този път не се дръпна, когато той заопипва гърдите и. После обаче попита:

- Но какво ще каже майка ти?

- Пет пари не давам какво ще каже - възкликна Гай и пак я зацелува по шията.

Плъзна длан и по другата и гърда, а Беки разтвори устни и езиците им се докоснаха.

Усети как Гай разкопчава копчетата отзад на роклята и - отначало бавно, сетне по-уверено. Тя се изчерви, когато младежът махна куртката и вратовръзката и ги метна върху облегалката на канапето, и се запита дали да не му каже, че са отишли прекалено далеч.

Но Гай се зае да разкопчава ризата си и Беки съвсем се уплаши: вече нямаше власт над нещата.

Младежът се надвеси и съблече сакото на Беки. След това отново започна да я целува и да прокарва длани по гърба и.