Unknown

- Видя ли някое лице, го помня, докато съм жив - уточни мъжът, макар че Чарли надали щеше да го познае, ако не беше монокълът.

- Мили Боже! - възкликна младежът и застана мирно.

- Можете да ме наричате и „подполковник“ - засмя се другият мъж. - А и не е нужно да стоите мирно. Това вече е минало. Макар че не сме се виждали, Тръмпър, от доста време.

- Близо две години,сър.

- На мен ми се струва повече - отвърна натъжен подполковникът. - Оказа се прав за Прескот. А и се държа като негов верен другар.

- Наистина бяхме добри приятели.

- Освен това той беше ненадминат воин. Напълно си заслужи медала.

- Напълно съгласен съм с вас, сър.

- И ти, Тръмпър, заслужаваше отличие, но не можехме да наградим всички, медалът остана за Прескот.

- Полагаше му се на него.

- Каква ужасна смърт! Да загине само на няколко метра от нашите позиции! - въздъхна подполковникът.

- Вие, сър, нямате никаква вина. Ако има виновен, то това съм аз.

- Дори и да има виновни, ти не си сред тях - възрази подполковникът. - Но да не се връщаме към това, няма смисъл - добави без повече обяснения той.

- Какво ново-старо в полка? - поинтересува се Чарли. - Оправят ли се без мен?

- Вече и без мен - вметна подполковникът и сложи няколко ябълки в пазарската чанта, която носеше. - Заминаха за Индия, но първо се отърваха от старите кранти.

- Много съжалявам, сър. Посветили сте живота си на полка.

- Така си е, но и Кралският стрелкови полк се нуждае от свежа кръв. Пък и да ти призная, по душа съм си пехотинец, така и не свикнах с тия нови танкове.

- Ако разполагахме с тях само преди две години, сър, мнозина щяха да останат живи.

- Не мога да не призная, изиграха своята роля - кимна подполковникът. - Аз също. - Той се пипна по възела на вратовръзката. - Ще ви видим ли на тържеството на полка, Тръмпър?

- Дори не знаех, че ще има тържество, сър.

- А, провеждаме го два пъти в годината. Първия път през януари, когато се събираме само мъжете, и втория път през май, вече с жените, тогава има и бал. Така другарите имат възможност да си припомнят доброто старо време. Ще се радваме, ако и ти, Тръмпър, бъдеш на линия. Тази година оглавявам организационния комитет и се надявам да се съберат повечко хора.

- Можете да разчитате, сър, че ще дойда на всяка цена.

- Мъж на място! Ще имам грижата от комитета да се свържат с теб, билетът е по десет шилинга, всеки си плаща сам пиенето, но както гледам, цената няма да те затрудни - добави подполковникът и се извърна към дългата опашка.

- Да ви предложа нещо, така и така сте на ред? - попита Чарли, също забелязал опашката, извила се зад подполковника.

- Не, благодаря, имаш много оправен продавач, вече ме обслужи и аз изпълних писмените указания на госпожата.

Той вдигна мъничко листче със списък на покупките и сметка срещу тях.

- Ще очаквам с нетърпение да се видим на бала, сър - рече младежът.

Хамилтън кимна и без да казва и дума, излезе от магазина.

Беки отиде при съдружника си, който съвсем беше забравил, че тя го чака, за да си поговорят.

- Не е нужно да стоиш мирно, Чарли - заяде се Беки.

- Това беше моят командир, подполковник сър Данвърс Хамилтън - поясни доста високопарно младежът. - Ръководеше ни на фронта, джентълмен до мозъка на костите. Дори ми помни името.

- Я се чуй, Чарли, какви ги говориш! Той може и да е джентълмен, но вече е в запаса, докато ти ръководиш преуспяващ магазин. Лично аз предпочитам да съм на твое място.

- Да де, но той бе командващ на фронта. Толкова ли не разбираш?

- Точно така, бил е - натърти Беки. - Сам каза, че полкът е заминал без него за Индия.

- Това не променя нищо.

- Помни ми думите, Чарли Тръмпър, един ден този човек ще се обръща към теб на „сър“.

Стана една седмица, откакто Гай беше заминал, и сега вече се случваше Беки да не се сеща за него в продължение на цял час.

Предната нощ почти не бе мигнала - беше му писала писмо, но на другата заран, когато тръгна на лекции, изобщо не спря при пощенската кутия. Бе успяла да си втълпи, че не го е дописала единствено заради господин Палмър.

Ден след заминаването на Гай тя с разочарование бе установила, че в „Таймс“ пак няма обява за годежа им, а в края на седмицата съвсем се отчая. В понеделник се беше умърлушила дотолкова, че се обади по телефона в „Гаръд“, където и казаха, че капитан Трентам от Кралския стрелкови полк изобщо не е поръчвал пръстен. Тя реши да изчака още една седмица и чак тогава да пише на Гай. Все и се струваше, че има някакво простичко обяснение.

Мислите и отново бяха погълнати почти изцяло от него, когато тя отиде в кантората на Джон Д. Уд на Маунт Стрийт. Натисна звънеца върху гишето и потърси господин Палмър.

- Господин Палмър ли? Той вече не работи при нас - обясниха и. - Напусна преди близо година, госпожице. Мога ли да ви помогна с нещо? - попита човекът зад гишето.

Беки стисна с две ръце плота.

- Добре тогава, уредете ми среща с някой от съдружниците - отсече тя.

- По какъв въпрос? - попита служителят.

- Дошла съм да обсъдя покупката на магазините, намиращи се на Челси Терас номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.

- А за кого да предам?