Unknown

- Казвам се Ребека Салмън.

- Един момент - рече младежът, но се бави доста дълго.

Когато най-после се върна, го придружаваше много по-възрастен мъж в дълго черно сако и очила с рогови рамки. От джобчето на жилетката му висеше сребърен ланец.

- Добро утро, госпожице Салмън - поздрави той. - Казвам се Краудър. Елате, ако обичате, с мен.

Вдигна капака на гишето и я поведе през кантората. Беки тръгна след него.

- За този сезон времето е хубаво, нали, драга госпожице?

Беки погледна през прозореца и видя чадърите по тротоара, но реши да не оспорва мнението на господин Краудър. Влязоха в тясна стаичка в дъното, където той оповести с неприкрита гордост:

- Това е кабинетът ми. Заповядайте, седнете, госпожице Салмън! - Човекът махна с ръка към неудобен нисък фотьойл точно срещу писалището. Самият той се намести на стола с висока облегалка. - Съдружник съм във фирмата. Но със съвсем малък дял. - Мъжът се засмя на собствената си шегичка. - Та какво обичате?

- Ние със съдружника ми смятаме да закупим магазините на Челси Терас сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.

- Така значи - рече господин Краудър и се взря в папката. - И този път ли госпожица Дафни Харкорт-Браун...

- Този път госпожица Харкорт-Браун няма да участва в сделката и ако заради това не желаете да преговаряте с мен или с господин Тръмпър, ние на драго сърце ще се обърнем направо към продавача - отсече Беки и затаи дъх.

- О, не ме разбирайте погрешно, драга ми госпожице. Сигурен съм, че с удоволствие ще работим и занапред с вас.

- Благодаря.

- Хайде да започнем с номер сто трийсет и пет - подхвана господин Краудър, след което намести очилата върху носа си и разлисти папката върху писалището. - А, да, господин Кендрик, отличен месар. За съжаление смята да се оттегли в почивка.

Беки въздъхна, при което мъжът я погледна над очилата.

- Лекарят му е казал, че няма друг избор, ако иска да поживее още няколко месеца - уточни тя.

- Точно така - потвърди господин Краудър и отново се зачете в папката. - Виждам, че иска сто и петдесет лири стерлинги за самия имот и още сто за оборудването и стоката в месарницата и за търговското разрешително.

- И колко ще вземе самият той?

- Не разбирам накъде биете, драга ми госпожице - вдигна вежди съдружникът със съвсем малък дял.

- Господин Краудър, нека не си губим взаимно времето. Между нас да си остане, но при подходящи цени смятаме да изкупим всички обявени за продан магазини на Челси Терас. Крайната ни цел е да притежаваме всички магазини там, дори и това да ни отнеме цял живот. Нямам намерение през следващите двайсет години да посещавам кантората ви колкото за да се надлъгваме. Но дотогава вероятно вие ще бъдете съдружник със значително по-голям дял и ние двамата ще се занимаваме с далеч по-полезни неща. Ясна ли бях?

- Пределно ясна - потвърди господин Краудър и се взря в бележката, която Палмър бе прикачил към книжата за продажбата на магазина на Челси Терас номер сто четирийсет и седем: младежът не бе преувеличил ни най-малко в мнението си за клиентката, което бе изказал най-чистосърдечно. Краудър отново намести очилата. - Според мен господин Кендрик ще склони на цена от сто двайсет и пет лири стерлинги, ако вие се съгласите да му изплащате, докато е жив, годишна пенсия от двайсет и пет лири.

- Но той може да живее още цяла вечност.

- Явно съм длъжен да ви напомня, драга ми госпожице, че не аз, а вие отворихте дума за твърде разклатеното здраве на господин Кендрик.

Съдружникът с малкия дял си позволи за пръв път да се облегне на стола.

- Нямам желание да лишавам господин Кендрик от пенсия - натърти Беки. - Много ви моля, предложете му за имота сто лири стерлинги и по двайсет лири годишно като пенсия за период от осем години. По втората част на предложението съм готова да преговаряме, но не и по първата. Ясна ли бях, господин Краудър?

- Да, драга ми госпожице.

- И щом ще му плащам пенсия, очаквам от време на време той да ни дава съвети, ако случайно опрем до помощта му.

- Да, да - записа си Краудър искането и отстрани върху полето.

- А какво ще ми кажете за магазина на номер сто трийсет и едно?

- Там положението е по-деликатно - подхвана Краудър и отвори друга папка. - Не знам дали сте докрай наясно с обстоятелствата, драга ми госпожице, но...

Беки реши този път да не му помага. Усмихна се благо-благо.

- Хмм, и така - продължи съдружникът с малък дял, - господин Ръдърфорд възнамерява да замине с един свой приятел за Ню Йорк, където да отвори антиквариат в квартал на име Вилидж.

Той се подвоуми.

- Да не би в съдружието им да има нещо необичайно? - притече му се все пак Беки на помощ, след като и двамата мълчаха дълго. - Може би господин Ръдърфорд предпочита да прекара остатъка от живота си в нюйоркски апартамент, вместо в килия в „Брикстън“.

- Точно така - потвърди господин Краудър и върху челото му се застича капка пот. - В този случай господинът смята да изнесе цялото оборудване и стока от магазина, понеже е на мнение, че в Манхатън тя ще се продаде по-скъпо. Така че говорим за цената единствено на самия имот.

- Мога ли да разчитам, че няма да иска пенсия?