Unknown

- Ами да. Ако се налага, ще идва с теб в банката. - Дафни стана, погледна се в огледалото и чак тогава допълни: - Такъв човек може и да не е благословен с твоя ум, но от друга страна, няма да бъде обременен с твоя пол и с просторечието на Чарли. Затова пък ще притежава стара вратовръзка от престижно училище и за предпочитане, благородническа титла в притурка към нея. Банкерите направо си мрат за разните му баронети. Най-важното обаче е да се добереш до човек, закъсал за пари в брой, комуто, така да се каже, да му броиш за оказаната услуга.

- Нима съществуват такива хора? - учуди се Беки.

- О, с лопата да ги ринеш. Много повече са от хората, готови да работят с пот на челото и един-единствен ден. - Дафни се усмихна, за да и вдъхне увереност. - Дай ми седмица-две и със сигурност ще ти представя списъче от поне трима души. Сама ще се убедиш.

- Ти си истинско съкровище! - възкликна приятелката и.

- Но в замяна очаквам от теб една дребна услуга.

- Само кажи, готова съм на всичко!

- Не говори така, нали знаеш, аз съм използвачка. Този път обаче молбата ми е съвсем скромна и е напълно по силите ти. Приеми, ако Чарли те покани на вечерята и на бала на полка.

- Защо?

- Защото Реджи Арбътнот има неблагоразумието да ме покани на великото събитие и аз не мога да му откажа, ако искам следващия ноември да се поразходя из имението му в Шотландия. - Беки прихна, а приятелката и допълни: - Нямам нищо против да отида с него на бала, но не ми се ще да си тръгваме заедно. И така, ако си съгласна, аз ще ти намеря необходимия безмозъчен баронет, а единственото, което се иска от теб, е, когато Чарли те покани, да кажеш „да“.

- Да.

Чарли не се изненада, когато Беки, без изобщо да се двоуми, се съгласи да го придружи на бала на полка. Дафни вече му бе обяснила най-подробно какво са се разбрали. Виж, младежът наистина се изненада, че другарите му от полка направо не могат да откъснат очи от Беки.

Вечерята беше организирана в голяма спортна зала, покрай която бойните другари на Чарли започнаха да разправят един през друг разни случки от първите дни на обучението им в Единбург. Тук обаче приликите свършваха: храната бе много по-вкусна от онова, което им даваха в Шотландия.

- Къде е Дафни? - попита Беки, след като и поднесоха порция ябълков пай, обилно полят с крем.

- Ей там, на първата маса, заедно с важните клечки - отвърна Чарли и посочи с палец през рамото си. - Не може да си позволи да я видят, че общува с простосмъртни като нас - допълни той ухилен.

След вечерята се посипаха наздравици в чест на кого ли не освен може би на краля. Чарли обясни, че през 1836 година крал Уилям Четвърти е разрешил в полка да не се вдигат тостове за негово здраве, понеже не се е съмнявал, че воините са му верни до смърт. Затова пък присъстващите в залата пиха за въоръжените сили, за отделните батальони, които изброяваха един по един, и накрая за полка и за предишния му командващ. Всяка наздравица приключваше с мощно „ура“. Беки наблюдаваше мъжете, насядали около нея на масата - за пръв път си даде сметка, че мнозина от това поколение се смятат за късметлии просто защото са се отървали на косъм и не са загинали.

Бившият командващ на полка, баронет Данвърс Хамилтън, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с други ордени, държа прочувствена реч за бойните им другари, които не присъстват тази вечер на тържеството. Беки видя как Чарли затаява дъх, когато съобщиха името и на приятеля му Томи Прескот.

Накрая всички станаха и вдигнаха чаши за приятелите, които не са сред тях. За своя изненада Беки също бе много развълнувана.

След като подполковникът седна, масите бяха изтикани в единия край заради танците. Още след първите тактове, изсвирени от оркестъра на полка, от другия край на залата се появи Дафни.

- Хайде, идвай, Чарли. Не се сдържах, не ми се чакаше да дойдеш на масата на шефовете.

- За мен е огромно удоволствие, драга ми госпожице - рече Чарли и стана от мястото си. - Но къде е Реджи не знам кой си?

- Реджи Арбътнот - уточни младата жена. - Оставих го да се прехласва по някакво момиченце от Челмсфорд. Направо не е за разправяне, ще знаете.

- Защо „не е за разправяне“ - изимитира я Чарли.

- И през ум не ми е минавало - отвърна Дафни, - че ще доживея да видя как на бал на полка на Негово величество ще се домъкнат отрепки от Есекс. Но още по-ужасното е, че тази пикла е съвсем невръстна.

- На колко години е? - полюбопитства Чарли, докато въртеше самоуверено във вихрен танц Дафни по дансинга.

- И аз не съм сигурна, но има наглостта да ме представи на баща си - вдовец.

Младежът прихна.

- Изобщо не е смешно, Чарлс Тръмпър. Би трябвало да проявиш съчувствие. Имаш да учиш още много.

Беки наблюдаваше Чарли, който танцуваше много добре.

- Тази Дафни е много мила - отбеляза мъжът до нея, който се представи като сержант Майк Паркър и който, както се оказа, бил месар от Камбъруел, воювал рамо до рамо с Чарли на Марна.