Unknown

- Ами ако... - рече и Беки в един глас с нея.

Приятелките прихнаха, но смехът им прокънтя някак пресилено в чакалнята с висок таван.

- Хайде, първо ти - подкани Беки.

- Просто исках да попитам какво става с подполковника.

- Изслуша инструктажа като истински мъж - отвърна другата жена. - Утре отиваме на първата официална среща. „Чайлд и сие“ на Флийт Стрийт. Обясних му да се държи като на генерална репетиция, защото съм оставила за по-нататък през седмицата срещата, на която според мен имаме някакви шансове.

- А Чарли?

- Дойде му много. Все си повтаря, че подполковникът му бил командващ.

- И ти щеше да се държиш така, ако Чарли бе предложил да повикаш преподавателя си по счетоводство да ви направи отчета за оборота от седмицата.

- Засега гледам да избягвам въпросния господин - призна си Беки. - Опитвам се да наваксам в университета, защото, ако накрая не успея да се дипломирам, сама ще си бъда виновна.

- Ти ще си сред малкото жени, защитили степен „Бакалавър на хуманитарните науки“. Сигурно не е зле да поискаш да въведат и степен „Стара мома на хуманитарните науки“²⁰.

Двете се засмяха на изтърканата шега: все така не се престрашаваха да отворят дума защо всъщност седят в тази чакалня. Най-неочаквано вратата се отвори, те вдигнаха очи и видяха медицинската сестра.

- Заповядайте при лекаря.

- Може ли да дойда и аз?

- Да, сигурна съм, че той няма да има нищо против.

Младите жени станаха и тръгнаха след медицинската сестра, която ги поведе по същия коридор. Накрая стигнаха при бяла врата с почти изтъркана месингова табелка, на която пишеше „Д-р Фъргъс Гулд“. След тихото почукване на сестрата се чу „да“ и Дафни и Беки влязоха заедно в кабинета.

- Добро утро - поздрави ведро лекарят с мек шотландски акцент, след което се ръкува и с двете. - Заповядайте, седнете. Резултатите от изследванията са готови, имам отлични новини за вас.

Върна се зад писалището и отвори папката върху него. Момичетата се усмихнаха - по-високото се поуспокои за пръв път от няколко дни.

- С удоволствие мога да кажа, че се радвате на чудесно здраве, ала тъй като това е първото ви дете... - Лекарят видя как и двете жени пребледняват. - През следващите месеци се налага да бъдете по-предпазлива. Но не виждам причина раждането да мине с усложнения. Разрешете да съм първият, който ви честити.

- Божичко! - възкликна жената и насмалко да припадне. - Но нали казахте, че новините са отлични!

- Да, да - потвърди доктор Гулд. - Смятах, че ще се зарадвате много.

Тук се намеси приятелката и.

- Има един малък проблем, докторе. Тя не е омъжена.

- О, такава ли била работата! Разбирам, разбирам - промени веднага лекарят тона. - Много съжалявам, не знаех. Ако ми бяхте споменали при първия преглед...

- Не, доктор Гулд, аз съм си виновна. Просто се надявах, че...

- Не, не, виновният съм аз. Проявих изключителна нетактичност - рече доктор Гулд и известно време мълча. - У нас това все още е незаконно, но съм сигурен, че и в Швеция има чудесни лекари, които...

- И дума да не става - отсече Беки. - Това влиза в противоречие с всичко, което родителите ми биха сметнали за „приемливо поведение“.

- Добро утро, Хадлоу - поздрави подполковникът, след като влезе с маршова стъпка в банката и подаде на директора балтона, бомбето и бастуна си.

- Добро утро, сър Данвърс - отвърна директорът и връчи вещите на един от чиновниците. - За нас е чест да уважите с присъствието си скромното ни учреждение.

Волю-неволю Беки си помисли, че само преди няколко седмици в друга банка горе-долу със същия капитал са я посрещнали съвсем различно.

- Заповядайте, елате в кабинета ми - покани ги директорът и протегна ръка така, сякаш е регулировчик на оживено кръстовище.

- Разбира се, но нека първо ви представя господин Тръмпър и госпожица Салмън, мои съдружници в това начинание.

- Много се радвам - оповести директорът, след което намести очилата върху носа си и се ръкува с Чарли и Беки.

На нея и направи впечатление, че, както никога, Чарли само си мълчи и току подръпва яката на ризата, която очевидно му беше възтясна. Предишната седмица бяха прекарали цяла сутрин на Савил Роу²¹, където на Чарли му бяха взели какви ли не мерки, за да му ушият нов костюм, но когато Дафни подметна, че не било зле да му вземат мерки и за риза, той категорично отказа да си губи повече времето, та накрая младата жена се видя принудена да налучква размера на яката.

- Кафе? - предложи директорът, след като влязоха в кабинета му.

- Не, благодаря - отказа подполковникът.

На Беки много и се пиеше, но явно директорът беше решил, че сър Данвърс изразява мнението и на тримата, и си замълча.

- И така, с какво мога да ви бъда полезен, сър Данвърс? - попита директорът и пипна притеснен възела на вратовръзката си.

- Ние със съдружниците ми притежаваме имот на Челси Терас - номер сто четирийсет и седем, - макар и малка, фирмата се развива успешно. - Директорът продължи да се усмихва. - Купихме го преди около година и половина за сто лири стерлинги и през последната година вложението е донесло печалба малко над четирийсет и три лири.