Unknown

- Дафни ли? Едва ли някога си смятала, че отношенията ни са от такова естество. Вярно е, че ми дава нещо като вечерни уроци, но не е това, което си мислиш. При всички положения в живота на Дафни има само един мъж и той със сигурност не е Чарли Тръмпър по простата причина, че и тя открай време е знаела как в живота ми има само една жена.

- Ама...

- Обичам те, Беки, от много отдавна.

- Мили Боже! - пророни тя и захлупи лице върху дланите си.

- Извинявай - рече Чарли. - Мислех, че знаеш. Според Дафни жените винаги ги усещали тези неща.

- Не съм и подозирала, Чарли. Бях сляпа и глупава.

- Откакто към се върнал от Единбург, не съм поглеждал друга жена. Вероятно съм се надявал, че ме обичаш поне мъничко - поясни той.

- Винаги ще те обичам мъничко, Чарли, но се опасявам, че съм влюбена в Гай.

- Голям късметлия е този Гай. А само като си помисля, че съм те срещнал пръв. Веднъж баща ти ме чу да те наричам зад гърба ти Дебелата фукла и ме изпъди от магазина. - Беки се усмихна. - Ето на, винаги съм успявал да взема от живота онова, което наистина искам, как ли съм изпуснал теб?

Беки не намираше сили да го погледне.

- Е, той е офицер, а аз - не. Това вероятно обяснява всичко.

Младежът вече не сновеше из стаята и беше спрял пред Беки.

- Ти, Чарли, си генерал.

- Но не е същото, нали?

12.

„Челси Терас № 97 Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи Гай,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша някога. Всъщност не знам откъде да започна. От деня, когато замина за Индия, минаха малко повече от три месеца и се случи нещо, което според мен би трябвало да научиш веднага. Току-що се връщам от лекаря на Дафни на Харли Стрийт и...“

Беки спря, прочете внимателно няколкото изречения, които беше написала, въздъхна тежко, намачка листа и го метна в кошчето за отпадъци до нозете и. Изправи се, протегна се и заснова из стаята с надеждата, че ще си намери поредното оправдание да не допише писмото. Вече бе дванайсет и половина през нощта, беше уморена, знаеше обаче, че няма да заспи, докато не приключи. Върна се при писалището и отново взе перодръжката.

„Челси Терас № 97 Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи ми Гай,

Притеснявам се да не би писмото да те изненада, особено след глупавите клюки, за които ти разказах само преди около месец. Все отлагах да ти пиша за тези важни неща, понеже се надявах страховете ми да се окажат безпочвени. За съжаление не е така и сега обстоятелствата ме притискат.

Онази нощ, преди да заминеш за Индия, наистина беше изключително вълнуваща, след месец обаче менструацията не ми дойде. Реших да не ти казвам веднага с надеждата, че...“

„О, не“, помисли младата жена, сетне накъса и това писмо и го хвърли в кошчето. Довлече се някак до кухнята, за да си направи чай. След втората чаша волю-неволю отново се върна при писалището.

„Челси Терас № 97 Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи Гай,

Дано всичко при теб в Индия е наред и не те тормозят много. Не мога да ти опиша колко ми липсваш, но покрай наближаващите изпити и покрай Чарли, който си е наумил да стане следващият господин Селфридж, така и не усетих кога са отлетели тези три месеца. Сигурна съм, ще останеш очарован, че твоят бивш командващ, подполковник сър Данвърс Хамилтън, вече е...“

- И между другото, съм бременна - каза на глас Беки и за трети път накъса листа.

Сложи капачето на перодръжката и реши, че е време да се поразходи из квартала. Свали от окачалката в антрето палтото си, изтича надолу по стълбите и излезе навън.