Unknown

- Добре съм, добре съм, Тръмпър - увери го по-възрастният мъж. - Но да ти призная, съм готов да се изправя пред цяла орда туземци мародери от Афганистан, отколкото да ходя отново при този тип. Всъщност как се справих?

- Чудесно - възкликна Беки. - Готова съм да се обзаложа, че ако си бяхте събули обущата и бяхте казали на Хадлоу да ги лъсне, той щеше да извади носната си кърпа и тутакси да се заеме със задачата.

Подполковникът се усмихна.

- Значи според вас мина добре?

- Повече от добре - потвърди Беки. - Още днес следобед ще отскоча до кантората на Джон Д. Уд, за да платя капарото за двата магазина.

- Признателен съм ви, госпожице Салмън, подготвихте ме прекрасно. Знаете ли, от вас ще излезе страхотен щабен офицер.

Беки се усмихна.

- Правите ми голям комплимент, подполковник.

- Не си ли съгласен с мен, Тръмпър? Ама че съдружница си си намерил! - допълни Хамилтън.

- Тъй вярно, сър - подвикна Чарли, когато подполковникът се зацъти с широка крачка към пътя. - Но искам да ви питам нещо, което ме притеснява.

- Казвай, Тръмпър.

- Щом сте приятел на председателя на управителния съвет на банката - рече той и тръгна в крак с бившия си командващ, - защо не отидохме направо при него?

Подполковникът спря като закован.

- Драги ми Тръмпър! - възкликна той. - Човек не ходи при председателя на управителния съвет, ако иска заем от някакви си двеста и петдесет лири стерлинги. Въпреки това нека подчертая: не се и съмнявам, че в близко време ще ни се наложи да навестим и него. Сега обаче имаме други неотложни нужди.

- Други неотложни нужди ли? - повтори Чарли.

- Да, Тръмпър. Трябва да гаврътна едно уиски - натърти подполковникът и погледна табелата на пивницата точно срещу тях. - Всъщност нека да е двойно.

- В кой месец си? - попита Чарли, когато на другия ден Беки отиде да му съобщи новината.

- Някъде в началото на четвъртия - отвърна тя, без да го поглежда в очите.

- Защо не си ми казала досега? - рече младежът донейде обидено, сетне сложи табелката „Затворено“ и тръгна нагоре по стълбите.

- Все се надявах, че ще се размине - призна си Беки и го последва.

- Нали си писала на Трентам, за да му съобщиш?

- Не, не съм. Не мога да се наканя.

Младата жена се зае да подрежда стаята - още се страхуваше да погледне Чарли в очите.

- Не можеш да се наканиш ли? - тросна се той. - Трябвало е да му кажеш преди доста седмици. Той е трябвало пръв да научи. Ще прощаваш за израза, но точно той е виновен за тая проклета каша, дето сте я забъркали.

- Не е толкова просто, Чарли.

- И какво му е сложното?

- Това ще сложи край на кариерата му, а Гай живее заради полка. Прилича на твоя подполковник, би било нечестно да го карам на двайсет и три години да се откаже от военното поприще.

- Изобщо не прилича на подполковника - подвикна Чарли. - При всички положения е достатъчно млад, за да се задоми, да започне отначало и да се потруди поне един ден като всички нас, останалите.

- Той, Чарли, е венчан за армията, а не за мен. Защо да опропастявам живота и на двама ни?

- Въпреки това трябва да му съобщиш какво е станало и поне да му дадеш право на избор.

- Гай няма избор, Чарли, толкова ли не го разбираш? Ще се качи на първия кораб и ще се ожени за мен. Почтен човек е.

- Друг път е почтен - сопна се младежът. - Щом е толкова почтен, обещай ми поне едно.

- Какво?

- Че довечера ще му напишеш писмо и ще му кажеш истината.

Беки се поколеба, сетне рече:

- Добре, ще му пиша.

- Довечера ли?

- Да, довечера.

- И понеже стана въпрос, ще съобщиш и на майка му и баща му.

- Не, не очаквай от мен това, Чарли - бе категорична младата жена, която го погледна за пръв път.

- И защо, интересно, да не го очаквам? Да не би да се притесняваш, че ще опропастиш и техните кариери?

- Не. Но кажа ли им, баща му ще настоява Гай да се прибере и да се ожени за мен.

- И какво лошо има в това?

- Майка му ще почне да твърди, че съм изиграла сина и и съм го принудила, дори още по-лошо...

- Още по-лошо ли?

- Да. Че детето не е негово.

- И кой ще и повярва?

- Който поиска.

- Не е честно - подвикна Чарли.

- Татко често повтаряше, че животът не е честен. И аз все някога трябваше да порасна, Чарли. Ти го направи на Западния фронт.

- И какво ще правим сега?

- Какво ще правим сега ли? - повтори Беки, учудена от множественото число.

- Точно така, какво ще правим. Все пак сме съдружници, ако случайно си забравила.

- Като начало трябва да си намеря жилище, няма да е честно към Дафни, ако...

- Оказа се страхотна приятелка - вметна младежът.

- И на двамата - потвърди Беки.

Чарли стана, бръкна в джобовете си и тръгна да кръстосва напред-назад из тясната стаичка. Покрай това Беки се сети за времето, когато двамата са били малки и са ходили заедно на училище.

- Едва ли... - подхвана Чарли.

Беше негов ред да не смее да погледне Беки в лицето.

- Едва ли какво?

- Едва ли... — започна той отново.

- Казвай де.

- Едва ли би склонила да се омъжиш за мен.

Последва дълго мълчание. Накрая Беки се поокопити от стъписването и възкликна:

- Ами Дафни?