Unknown

- Повече от задоволително - отбеляза директорът. - Аз, разбира се, прочетох писмото и отчета, които така любезно ми предоставихте по пратеник.

Чарли се изкуши да му каже кой е бил въпросният пратеник.

- Сега обаче смятаме, че е време да разширим дейността си - продължи подполковникът. - И за да го направим, имаме нужда от банка, по-далновидна и по-инициативна от учреждението, с което работим в момента. Понякога имам чувството, че сегашните ни банкери още живеят в XIX век. Да ви призная, те почти не правят друго, освен да събират влогове, а ние имаме нужда да ни обслужва истинска банка.

- Влизам ви в положението.

- Знаете ли, притеснява ме... - подхвана военният, след което най-неочаквано млъкна и намести монокъла върху лявото си око.

- Какво ви притеснява? - сепна се господин Хадлоу.

- Вратовръзката ви.

- Вратовръзката ми ли? - учуди се директорът и отново се пипна по възела.

- Точно така, вратовръзката. Чакайте да видим дали ще позная... „Бъфс“²².

- Прав сте, сър Данвърс.

- Значи и вие, Хадлоу, сте воювали?

- Не съвсем, сър Данвърс. Да ви призная, недовиждам - сподели директорът и взе да си играе с очилата.

- Е, нямате късмет, мой човек - отбеляза подполковникът и махна монокъла. - Но да продължим. Ние с колегите ми възнамеряваме да разширим дейността си, но според мен е почтено да ви уведомя, че в четвъртък следобед имаме уговорена среща и в банка, ваш конкурент.

- В четвъртък следобед - повтори директорът, след като топна пачето перо в мастилницата в предната част на писалището и добави и това към сведенията, които вече бе записал.

- Все пак се надявах да не остане незабелязано - натърти Хамилтън, - че предпочетохме да дойдем най-напред при вас.

- Наистина съм поласкан - отбеляза господин Хадлоу. - Според вас, сър Данвърс, с какво условията в нашата банка са по-добри от онова, което предлага сегашната ви банка?

Подполковникът се позамисли, а Беки го погледна притеснена, защото не помнеше да му е обяснявала за условията. И двамата не бяха очаквали, че още на първата среща ще опрат до тях.

Хамилтън се прокашля.

- Очакваме, разбира се, условията да са по-изгодни, в случай че прехвърлим сметките на фирмата във вашата банка. Това си има и дългосрочни последици.

Хадлоу очевидно оцени по достойнство отговора. Погледна цифрите пред себе си и оповести:

- Искате да получите заем от двеста и петдесет лири стерлинги, с които да закупите магазините на Челси Терас номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет, а тази сума доста надвишава средствата, с които разполагате в сметката си. - Той замълча, очевидно пресмяташе. - Трябват ви още сто и седемдесет лири стерлинги.

- Точно така, Хадлоу. Както виждам, наясно сте с проблема, пред който сме изправени.

Директорът си позволи да се усмихне.

- При тези обстоятелства, сър Данвърс, съм на мнение, че бихме могли да ви отпуснем заем, ако вие със съдружниците ви сте съгласни на годишна лихва от четири на сто.

Полковникът отново се подвоуми, докато не забеляза едва доловимата усмивка върху лицето на Беки.

- Банката, с която работим, е готова да ни отпусне парите при лихва три и половина на сто - натърти военният. - Но съм сигурен, че го знаете.

- Те обаче не поемат риск - изтъкна господин Хадлоу. - И заемът, който ви предоставят, е едва петдесет лири стерлинги. В този случай обаче - допълни той припряно, да не би подполковникът да го прекъсне, - съм на мнение, че и ние бихме могли да определим лихва от три и половина на сто. Това приемливо ли е за вас?

Хамилтън първо се взря в Беки - да види изражението и. Сега младата жена направо грееше в усмивка.

- Мисля, че изразявам, Хадлоу, становището и на колегите си - предложението вие приемливо, напълно приемливо.

Беки и Чарли кимнаха.

- Значи ще се заема с оформянето на книжата. Това ще отнеме, разбира се, няколко дни.

- Ама разбира се - рече подполковникът. - И искам да ви уверя, Хадлоу, че разчитаме на дълго и плодотворно сътрудничество с вашата банка.

Директорът се изправи и едновременно се поклони, нещо, което, както си помисли Беки, надали би било по силите и на сър Хенри Ървинг²³.

После господин Хадлоу отведе подполковника и младите му съдружници в предната зала.

- Старият Чъби Дъкуърт още ли е при вас? - попита Хамилтън.

- Лорд Дъкуърт е председател на управителния ни съвет - прошепна благоговейно директорът.

- Свестен човек, служил съм с него в Южна Африка. С Кралския стрелкови полк. Когато следващия път се видим с Чъби в клуба, с ваше разрешение ще му спомена, че сме се срещали.

- Много мило от ваша страна, сър Данвърс.

Вече при входната врата директорът отпрати служителя и сам държа на подполковника балтона, после му връчи бомбето и бастуна и се сбогува с новите си клиенти:

- Ако има нещо, не се колебайте, идвайте при мен - изрече той и отново се поклони.

Стоя на вратата, докато тримата изчезнаха от погледа му.

Зад ъгъла подполковникът спря и се скри зад най-близкото дърво. Беки и Чарли изтичаха при него, макар и да недоумяваха какво е намислил.

- Добре ли сте, сър? - попита притеснен Чарли.