Unknown

Беки изслуша оценката на мъжа, без да казва нищо, а след малко, когато той я покани на танц, волю-неволю отиде на дансинга. Бойният другар на Чарли я поведе по дансинга така, сякаш тика към хладилното помещение говежди бут. Единственото, което успяваше да прави в такт с музиката, бе да настъпва дамата си по пръстите. Най-накрая отведе Беки обратно на масата с петна от бира по покривката и тя се почувства в относителна безопасност. Младата жена загледа мълком как всички се забавляват - надяваше се никой да не я покани отново на танц. Мислите и отново и отново я връщаха към Гай и към часа, който трябваше да си запише, ако до половин месец...

- Може ли да ви поканя, уважаема госпожице? - попита командващият и всички мъже около масата впиха очи в Беки.

Тя установи, че подполковник Хамилтън танцува безупречно и е твърде забавен, но без да се опитва да я назидава като банковите директори, с които се бе срещала напоследък. След танца подполковникът покани Беки на масата на шефовете и я представи на жена си.

- Длъжна съм да те предупредя - рече Дафни на Чарли и погледна през рамо по посока на подполковника и на лейди Хамилтън. - За теб ще бъде голямо предизвикателство да удържиш на темпото на амбициозната госпожица Салмън. Но е достатъчно да се държиш за мен и да си отваряш очите на четири, и ти обещавам, че ще и натрием носа.

След още два-три танца Дафни съобщи на приятелката си, че е изпълнила и преизпълнила своя дълг и е време да си тръгват. Беки само това и чакаше - чудеше се как да избяга от младичките офицери, които след танца и с подполковника се надпреварваха да я канят.

- Имам добри новини за вас - оповести Дафни, докато тримата пътуваха с екипажа по Кингс Роуд към Челси Терас.

Чарли още стискаше преполовената бутилка шампанско.

- И какви, моето момиче? - попита той, след като се оригна.

- Не съм ти никакво „твое“ момиче - скастри го Дафни.

- Може и да съм готова, Чарли Тръмпър, да инвестирам в работническата класа, но не забравяй все пак, че съм жена с потекло.

- Казвай какви са новините, де! - подкани през смях Беки.

- Ти си изпълни твоята част от сделката, редно бе и аз да изпълня моята.

- В смисъл? - попита Чарли, който току задрямваше.

- Сега вече мога да представя малък списък от трима души, които да използваш за примамка и да решиш, надявам се, проблемите си с банките.

Чарли изтрезня на мига.

- Първо ти предлагам втория син на един граф - подхвана Дафни. - Няма пукната пара, затова пък е представителен. После можеш да се възползваш от услугите на един баронет, който, стига да му платиш както подобава, на драго сърце ще ти помогне, но най-силното ми предложение е един виконт, който не е извадил особен късмет, докато е играл комар в Довил, и сега се вижда принуден от време на време да пада дотам, че да работи като посредник.

- Кога ще ги видим? - попита Чарли, като се мъчеше да не пелтечи.

- Когато кажете - обеща Дафни. - Може още утре...

- Не е нужно - прекъсна я тихо Беки.

- Как така да не е нужно? — учуди се приятелката и.

- Вече избрах човека, който ще ни помогне.

- Кого, скъпа? Принцът на Уелс ли?

- Не. Подполковник сър Данвърс Хамилтън, баронет, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с куп други военни отличия.

- Но той е командващ на полка - възкликна Чарли и изпусна бутилката шампанско на пода на екипажа. - И дума да не става! Той няма да се съгласи за нищо на света.

- Уверявам те, че ще се съгласи.

- Откъде си толкова сигурна? - попита Дафни.

- Сигурна съм, защото утре в единайсет сутринта имаме среща.

11.

По улицата се зададе екипаж и Дафни размаха чадъра. Кочияшът спря и вдигна за поздрав шапка.

- Закъде сте, госпожице?

- За Харли Стрийт номер сто седемдесет и две - отвърна тя, после двете жени се качиха.

Кочияшът отново вдигна шапка, размаха леко камшика и конят се отправи към Хайд Парк Корнър.

- Каза ли на Чарли? - попита Беки.

- Не, замазах положението - отвърна приятелката и.

Екипажът свърна към Марбъл Арч. Двете жени мълчаха.

- Може да не се наложи да му казваме каквото и да било - отсъди накрая Дафни.

- Дано - простена Беки.

Отново последва дълго мълчание, накрая конят препусна по Оксфорд Стрийт.

- Лекарят ти разбран човек ли е?

- Досега го познавам като такъв.

- Божичко, умирам си от страх.

- Не се притеснявай. Скоро всичко ще приключи, поне ще знаеш със сигурност.

Екипажът спря пред номер сто седемдесет и две на Харли Стрийт и двете жени слязоха. Докато Беки галеше коня по гривата, Дафни плати на кочияша шест пенса. Беки се обърна, когато чу как приятелката и почуква с месинговото чукало по вратата, изкачи трите стъпала и отиде при нея.

Отвори им медицинска сестра в колосана синя престилка и бяла касинка и якичка, която ги пусна да влязат. Поведе ги по тъмен коридор, осветен от една-единствена газова лампа, и ги покани в празната чакалня. На масичката в средата на помещението имаше старателно подредени на купчинки броеве на списания „Пънч“ и „Татлър“. Около масичката бяха наслагани удобни, ала разностилни фотьойли. Двете жени седнаха, но не казаха нищо, докато сестрата не излезе.

- Аз... - подхвана Дафни.