Unknown

казарма „Уелингтън“

Втори батальон на Кралския стрелкови полк

капитан Гай Трентам

Излезе от жилището, пусна писмото в пощенската кутия на ъгъла на Челси Терас и се прибра още преди чайникът да е заврял.

От дъжд на вятър Чарли получаваше писма от Сал в Канада, която му съобщаваше за появата на поредния му племенник или племенница, случваше се да му се обади и Грейс, ако успееше да се отскубне от задълженията си в болницата, но виж, Кити го посещаваше наистина много рядко. Ала появеше ли се в жилището, то бе все по една и съща причина.

- Трябват ми само две лири стерлинги, Чарли, колкото да избутам на първо време - обясни и този път тя и още щом влезе в стаята, се настани на единствения фотьойл.

Чарли се вгледа в сестра си. Уж беше само с година и половина по-голяма от него, а приличаше на трийсет и пет - четирийсетгодишна. Под торбестата, размъкната жилетка не бе останала и следа от тялото, по което навремето се бяха заглеждали всички в Ист Енд, а без грим си личеше, че лицето на Кити е отпуснато и сбръчкано.

- Миналия път ми поиска само една лира - напомни и Чарли. - При това съвсем наскоро.

- Да де, но приятелят ми междувременно ме напусна, Чарли. Сега трябва да се оправям сама, нямам си и покрив над главата. Хайде, помогни ми де.

Младежът продължи да я гледа - добре че Беки не се бе прибрала от следобедната лекция, макар той да подозираше, че Кити идва само ако е сигурна, че касата е пълна и Беки няма да и се пречка.

- Връщам се веднага - рече Чарли след проточилото се мълчание.

Излезе от стаята и отиде долу в магазина. Увери се, че продавачите не го гледат, бръкна в касата и извади две лири и десет шилинга. Примирен, се върна горе в жилището.

Кити вече чакаше при вратата. Брат и и подаде трите банкноти. Тя почти ги сграбчи от ръката му, напъха ги в ръкавицата си и си тръгна, без да каже и дума.

Чарли също слезе долу в магазина и видя как сестра му си взима една от крушите, наредени на красива пирамидка в ъгъла, после отхапва от нея, излиза на улицата и хуква нанякъде.

Младежът си каза, че не бива да забравя да преброи вечерта оборота от деня - не искаше другите да научават точно колко пари е дал на сестра си.

- Накрая, Чарли Тръмпър, май ще се наложи да откупиш пейката - засмя се Беки и седна до него.

- Това, драга, ще стане чак когато всички магазини по улицата бъдат мои - обърна се той и я погледна. - А ти как си? Кога да чакаме бебето?

- Според лекаря след около пет седмици.

- Приготви ли жилището за новото попълнение?

- Да. Добре че Дафни не ме изгони.

- Мъчно ми е за нея - призна си Чарли.

- На мен също, макар че откакто Пърси се демобилизира от Шотландския гвардейски полк, тя е на седмото небе от щастие.

- Обзалагам се, че скоро ще обявят годежа си.

- Дано - промълви Беки и погледна към отсрещния тротоар.

Там блестяха три табели с името „Тръмпър“, написано със златисто върху син фон. Магазинът за плодове и зеленчуци продължаваше да им носи добри печалби, а Боб Мейкинс бе израснал неимоверно за една година. След оттеглянето на господин Кендрик месарницата поизгуби от клиентелата си, после обаче Чарли назначи на мястото на стареца Майк Паркър и хората започнаха да се връщат.

- Дано е по-добър месар, отколкото танцьор - беше отбелязала Беки, когато Чарли и бе съобщил, че е привлякъл при тях на работа сержант Паркър.

Колкото до бакалията, новата гордост и радост на Чарли, тя излезе на печалба още първия ден, макар че, ако някой попиташе продавачите, те щяха да се закълнат, че шефът им е и в трите магазина едновременно.

- Добре че ми хрумна гениалната идея да превърна онзи стар антиквариат в бакалия - рече Чарли.

- Сега вече и бакалин ли се пишеш?

- Не, разбира се, аз съм си най-обикновен търговец на плодове и зеленчуци и винаги ще си остана такъв.

- Това ли, интересно, ще казваш на момичетата, когато купиш магазините по цялата улица?

- Подобно начинание ще отнеме доста време. Е, какви са отчетите на новите магазини?

- През първата година ще са на загуба.

- Как така на загуба! Преспокойно могат да излязат на печалба или поне приходите и разходите да са изравнени - подвикна възмутен Чарли. - Колкото до бакалията...

- По-тихо. Така господин Хадлоу и колегите му в банката ще се убедят с очите си, че се справяме далеч по-добре, отколкото сме предвиждали първоначално.

- Ти, Ребека Салмън, си една коварна жена, така да знаеш.

- Едва ли ще ме наричаш коварна, Чарли Тръмпър, когато ножът пак опре до кокала и ме пратиш да прося следващия заем.

- Щом си толкова умна, я ми обясни защо книжарницата все ми се изплъзва? - заяде се Чарли и посочи магазина отсреща, на номер сто четирийсет и едно, където светеше една-единствена гола електрическа крушка - само от нея се разбираше, че вътре има човек. - Поне според мен там от доста седмици не е стъпвал купувач, а и ако някой да се излъже да влезе, то е, за да попита как да стигне до Бромптън Роуд.